ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 804
София, 20.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 329 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Д. Д. от с. Т., община М., приподписана от адвокат В, срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 25.ІХ.2008г. по в.гр.д. № 476/2008г. Ответникът по касационната жалба “В” О. Враца е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивните решение и определение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на Вр. РС от 19.V.2008г. по гр.д. № 599/2008г. в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. Д. срещу “В” О. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните, възникнало при условията на чл.70 от КТ, е прекратено законно преди изтичането на изпитателния срок – на 19.ІІ.2008г. – със заповед № 19/11.ІІ.2008г., връчена чрез пощата на 19.ІІ.2008г. Като неоснователно е оценено твърдението на ищеца, сега касатор, че тъй като продължил да престира труда си след 11.ІІ.2008г., при което трудовият договор се трансфирмирал в безсрочен, уволнението е незаконно. Престацията на труд в периода от издаването на заповедта до връчванети й не е била лишена от основание, тъй като правоотношението не е било прекратено до връчването на заповедта.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване на решението касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.335 ал.2 т.3 от КТ, който е от значение за точното прилагане на закона. Като процесуалноправен въпрос се сочи, че въззивният съд е направил необоснован извод относно момента на прекратяване на трудовия договор.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
По силата на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за спора по делото, които са от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Разрешеният въпрос е основание за допускане на обжалване по т.3, когато по него липсва съдебна практика, или тази практика не съответства на закона и поради това следва да бъде променена, или когато законът е неясен и непълен и се нуждае от тълкуване.
В разглеждания случай изложението не съдържа никаква обосновка на твърдението, че материалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 от КТ е ясна и пълна и че соченият материалноправен въпрос е разрешен с атакуваното решение в пълно съответствие с нея, а това не обуславя допускане на касационно обжалване.
Не обуславя допускане на касационно обжалване и соченият като съществен процесуалноправен въпрос. По силата на чл.281 от ГПК необосноваността е касационно основание, което подлежи на проверка в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 25.ІХ.2008г. по гр.д. № 476/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: