О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 30.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 702 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Б. Н. от гр. С. против въззивно решение № 258/31.03.2009 г. по в. т. д. № 2165/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено частично постановеното от Софийски градски съд решение от 07.07.2008 г. по гр. д. № 548/2006 г. и е отхвърлен предявения от М. Б. Н. против С. П. Н. от гр. С. иск за заплащане на сумата 9 250 щ. д., претендирана като дължима по договор за заем от 24.07.2003 г. между М. Н. и „Б” Е. и поръчителство, поето от С. Н. с авал по запис на заповед от 24.07.2003 г., издаден като обезпечение по договор за заем, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5061,74 лихва за забава.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излагат подробни съображения по спорните въпроси, свързани с дължимостта на сумата на договорно основание и значението на издадения запис на заповед.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК, които са от значение за изхода на делото, групирайки ги в три пункта, както следва: 1/ „каква е доказателствената стойност в гражданския процес на извънсъдебното признание на ответника на неизгодни за него факти, извършено в писмена форма пред органите на П. ”; 2/ ”Длъжен ли е съдът да зачете обвързващата сила на мотивите на влязло в сила решение по обуславящия иск, с което са приети за доказани в същия съдебен процес, при участие на всички страни, главните правни и фактически отношения, от които произтича обусловеното правоотношение, предмет на съединения иск” и 3/ „Допустимо ли е конвертиране на авал по една недействителна абстрактна сделка във валидно встъпване в дълг по казуална сделка, когато има съгласие между длъжниците и такава е била волята на страните”.
Посочена и приложена е практика на отделни състави на ВС и ВКС, както е решения на СГС и О. № 133/18.12.2008 г. на ІІ г. о. на ВКС по допускане на касационно обжалване.
Ответната по касационната жалба страна не е изразила становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима от гледна точка на нейната редовност, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо по приложно поле на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с установяване на договорни заемни правоотношения между страните, доказване на изпълнение по договора за заем, предвид установена в предходно съдебно производство нищожност на запис на заповед от 24.07.2003 г., поради отсъствие на реквизити по чл. 535 ТЗ.
С предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД ищецът е поискал солидарното осъждане на търговско дружество ”Опус /Базис/ К. ” Е. и на С. Н. , последната в качеството й на авалист по записа на заповед и гарант по договора. Съдът е счел, че ищецът не е установил сключването на договор за заем за сумата 9 250 щ. д., тъй като не е установил нито един от разглежданите елементи, формиращи фактическия състав на договора. След като представения запис на заповед не е подписан от посочения в текста на документа издател – индивидуализирано търговско дружество, то той не поражда менителничен ефект, а отделно от това и не съставлява разписка за дълга, тъй като не съдържа данни за предаване на сумата, а предвид размера – писмената форма е условие за доказване на договора.
Според апелативния съд, Н. се е задължила само като авалист по една недействителна абстрактна сделка и след като не е доказана връзката между това нейно задължение и намеренията й да гарантира връщане на дадената в заем сума, предявеният иск за връщане на дадена в заем сума по отношение на този ответник се явява неоснователен.
Даденото от Софийски апелативен съд разрешение в обжалваното решение не е в отклонение от застъпеното от ВКС разбиране в тази насока, материализирано не само в цитираната трайна практика на съда.
По въведения от жалбоподателя значим въпрос, свързан с доказателствената стойност на признание на ответника, направено в писмени обяснения в досъдебно производство на неизгодни за него факти, то по отношение на този процесуалноправен въпрос не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид даденото от въззивния съд разрешение и постановките в цитираната и приложена трайно установена практика на ВКС в тази насока.
Апелативният съд на стр. 6 от решението е обсъждал извънсъдебното признание от страна на ответницата, но е приел, че то е недостатъчно за доказване на твърдяната връзка между каузалната сделка /договор за заем/ и абстрактния менителничен ефект /записа на заповед/. Законът не обвързва съда да приеме за доказано признатото, а го овластява да преценява признанието с оглед на всички обстоятелства по делото /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.)/. Тъкмо поради това, признанието не освобождава другата страна от тежестта на доказване, освен при хипотезата на чл. 109, ал. 4 ГПК, която не е налице в настоящия случай.
Приложената съдебна практика – Решение № 1/19.03.2001 г. по гр. д. № 687/2001 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 1329/11.07.1995 г. по гр. д. № 2372/1994 г. на ВС и Решение № 620/15.12.2008 г. по т.д. № 493/2008 г. на ВКС, ТК, е коментирала признанието на една от страните в процеса и задължението на съдилищата с оглед чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./ да преценяват това признание наред с останалите доказателства, като е направено и разграничение между признание и обяснения на страна в процеса. В случая, въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика, мотивирайки своя съдебен акт.
По отношение на втория въведен процесуалноправен въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Вярно е, че поради необжалване от страна на единия ответник на първоинстанционното решение, същото е влязло в сила по отношение на „Опус /Базис/ К. ” ЕООД. Но този факт не обвързва въззивната инстанция и същата е преценявала относимите по делото факти, свързани с иска, насочен спрямо втория ответник. Ищецът е предявил своите претенции спрямо ответниците при условията на солидарност, но същата произтича или по силата на законова регламентация или въз основа на договорно правоотношение и подлежи на доказване в рамките на съдебното производство. При искове, предявени срещу солидарни длъжници, т. е. обикновено другарство, както би се приело в настоящата хипотеза с оглед въведените твърдения в исковата молба, е налице възможност да се отчете отсъствие на идентичност на исковете спрямо всеки един от тях и възможност тези искове да бъдат решени различно. При подобно субективно съединяване на искове е достатъчно наличието на общи факти /чл. 173 ГПК (отм.)/ предвид принципа на дирене на истината, изискващ общите факти да бъдат установени еднакво спрямо всички другари.
В тази връзка, според решаващия въззивен съд дори да се приеме, че ответницата е обвързана от силата на пресъдено нещо на необжалваното първоинстанционно решение по отношение на търговското дружество, то по делото не е било установено съществуването на валидно възникнало задължение за ответницата Н като поръчител по същия договор за заем, съставляващо основание за ангажиране на отговорността й към заемодателя за връщане на процесната сума. Или разрешението на процесуалноправния въпрос не е в отклонение от съдебната практика, още повече, че жалбоподателят е обосновал основанието за допускане на касационно обжалване с представено решение от 28.06.2004 г. по гр. д. № 1011/2002 г. на СГС, за което отсъстват данни за влизането му в сила. Същото се отнася и до представеното решение от 15.02.2007 г. по гр. д. № 242/2006 г. на Районен съд Е.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 по отношение на поставения материалноправен въпрос, същото не следва да бъде обсъждано изобщо, предвид отсъствието на аргументи в тази насока от страна на жалбоподателя пред решаващия съд. Ищецът не е твърдял, че е налице конвертиране на авала по недействителната абстрактна сделка във валидно встъпване в дълг по каузалната сделка, нито е установил с надлежни правни средства, че е налице подобно съгласие между длъжниците и, че тяхната воля е била именно такава, поради което въззивната инстанция не е и разглеждала подобна хипотеза. Апелативният съд аргументирано е отговорил, в рамките на очертания с исковата молба правен спор защо счита, че поръчителството по недействителен запис на заповед също не поражда действие /чл. 483 – чл. 485 ТЗ/ и не може да послужи като основание за ангажиране отговорността на авалиста, още повече, че нито е било въведено в процеса и съответно доказано, постигане на съгласие между авалиста и жалбоподателя за гарантиране на задължение по договор за заем при условията на чл. 138 ЗЗД.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 258/31.03.2009 г. по в. т. д. № 2165/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: