О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 13.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 24 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г., срещу въззивно решение № 483/30.09.2013 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 740/2013 г. в частта по иска с правно осн. чл. 211, ал. 5, т. 2 КТ.
Излага доводи за противоречие с материалния закон.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено по граждански неоценяем иск, поради което ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед цената на иска, е неприложимо.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
И. Й. Д. е предявил иск против Г. при М. на правосъдието за установяване в отношенията между страните, че Д. е положил за периода 01.07.2009 г. – 30.06.2012 г. извънреден труд в допълнителен размер от 600 часа, за които насрещната страна дължи компенсация с допълнителен платен годишен отпуск.
И. Д. е предявил и осъдителни искове за заплащане на обезщетения, всеки с цена под 5000 лв., като въззивното решение в тази му част е влязло в сила.
Плевенският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Плевенски районен съд, е уважил частично установителния иск. Приел за установено, че И. Й. Д. има право на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за 29 часа положен извънреден труд, в периода от 01.07.2009 г. – 30.06.2012 г,. извън 325 часа, за които е присъдено възнаграждение.
В изложението към касационната жалба е поставен въпросът следва ли четирите часа време на разположение, в рамките на 24-часово дежурство, да се отчитат като част от работното време.
Материалноправният въпрос е относим към постановеното от съда. По делото е установено, че ищецът И. Д. работи в Г. на длъжност „Старши надзирател”, Затвора – [населено място]. Съдът изложил съображения, че отношенията между страните намират своята правна уредба в ЗИНЗС и правилника за неговото приложение, субсидиарно – в ЗМВР.
Посочено е, че съгласно чл.211 ал.3 ЗМВР, работното време на служителите се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В ал.5 т.2 на същата разпоредба е предвидено, че работата, извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период, и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по ал.3; Въззивната инстанция се е позовала и на чл.301 ал.5 и ал.6 от ППЗИНЗС, според които, при 24- часов график на дежурство, до 20 часа, са постова служба; служителите от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение на дежурния главен надзирател, респективно на командира на отделение или дежурния по арест, нямат право да се събличат и да напускат района на поделението. Посочено е още, че по силата на чл.317 ал.1 от ППЗИНЗС дежурният главен надзирател, командирът на отделение или дежурният по арест, при 24- часов режим на работа, могат да почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат. Установено е също така, че по време на четиричасовата почивка, служителите нямат право да напускат района на затвора и да свалят униформата. Установено е, че по време на почивката между 24- часовите дежурства, служителите се викат за претърсвания и обиски. Въззивната инстанция достигнала до заключение, че четирите часа, определени за почивка, в рамките на 24- часовото дежурство, нямат характер на почивка, която да не се включва в работното време – през това време служителят е на разположение в затвора, като няма право да напуска работното си място, нито да съблече униформата си, следва да е в готовност да изпълнява задълженията си.
Не се установява наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с което се обосновава касаторът за допускане на касационно обжалване. И. Д. твърди противоречиво разрешаване на повдигнатия правен въпрос от съдилищата, но не представя доказателства за наличие на подобна, противоречива, съдебна практика – влязло в сила съдебно решение на граждански съд, в което да е дадено разрешение по правния проблем. Както е разяснено и в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, страната, която твърди наличие на противоречива съдебна практика, трябва да докаже това свое твърдение, като представи доказателства – копия или преписи от съдебни актове, които са влезли в сила.
При тези обстоятелства, няма основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 483/30.09.2013 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 740/2013 г. в частта по иска с правно осн. чл. 211, ал. 5, т. 2 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: