О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр. София 13.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 314/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], приподписана от ст. юрисконсулт Д. Д., против решение № 7538/17.10.2016 г. по гр.д № 1752/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.11.2015 г. по гр.д. № 12679/2015 г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната част, с която са уважени предявените от Г. Т. Т. искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като се излагат подробни доводи за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички възражения направени от работодателя и в нарушение на съдопроизводствените правила не е съобразил събраните доказателства по отношение на законосъобразността на издадените заповеди за налагане на дисциплинарно наказание забележка /Заповед № 186/22.01.2015 г./ и за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение /Заповед № РД -10-3130/15.12.2014г./ Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново са изложени подробни съображения обосноваващи законосъобразността на уволнението според жалбоподателя. Твърди, че са налице основанията по по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се иска допускане на касационно обжалвано „поради основателността на жалбата“. Заявено е въззивното решение да е постановено в противоречие с решение № 162/18.05.2010 г.по гр.д № 299/2009г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 55/01.03.22011 г. по гр.д.№ 1972/2009 г. по описа на ВКС, IVг.о. и определение № 578/08.05.2013 г. по гр.д № 1967/2013 г. по описа на ВКС, III г.о. Формулиран е един въпрос: „Следва ли да се установява законност съответно незаконност на заповедите, с които са наложени наказанията забележка и предупреждение за уволнение на ответника по касация, съответно възраженията му, че не е извършил тези нарушения, и да бъдат отменяни, какъвто е случаят с наложеното заповед № РД-10-3130/15.12.2014 г., с което е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, при условие, че тези заповеди не са обжалвани в съответните срокове и работодателят сам не ги е отменил“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Г. Т. Т., подаден чрез адв. И. З.. Изложено е становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, но не са приложени доказателства същите реално да са сторени.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Ищецът Г. Т. Т. е предявил против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ за признаване на незаконна и отмяна на Заповед № РД-10-186/22.01.2015 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“; 2/ за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № рд-10-3130/15.12.2014 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“; 3/ за признаване за незаконно на наложеното му наказание „дисцилинарно уволнение“ и неговата отмяна; 4/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „водач на съчленен автобус“ и 5/ за заплащане на парично обезщетение за периода, следващ уволнението, през който не е полагал труд по трудово правоотношение в размер на 430 лв. за периода от 09.03.2015 г. до 26.03.2015 г. С първоинстанционното решение са уважени всички предявени искове, с изключение на иска за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № РД-10-186/22.01.2015 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, който е отхвърлен. [фирма] е сезирал въззивния съд с жалба срещу решението, като е поискал същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и акцесорните към главния иск за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение, а уволнителната заповед да бъде оставена в сила. Съгласно заявеното в жалбата и на основание чл. 269 ГПК, Софийски градски съд е приел, че предмет на контрол във въззивното производство е първоинстанционното решение в частта, касаеща исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ. Констатирал е, че страните по делото са били обвързани по трудово правоотношение, по силата на което Г. Т. Т. е работил при ответника [фирма] на длъжността „водач на съчленен автобус“,а със Заповед № РД-15-004/24.01.2015 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1 .т. 3 КТ поради „системни нарушения на трудовата дисциплина“ и трудовото правоотношение е прекратено съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Въззивният съд е съобразил наведените възражения от жалбоподателя в светлината на законовите разпоредби и събраните доказателства и е потвърдил извода на първоинстанционния, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна от формална страна, тъй като е немотивирана. Изложил е подробни мотиви, обосноваващи преценката му. Посочил е, че немотиовирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ прави невъзможен правораздавателния контрол досежно нейната законосъобразност, както и пречи за реализирането защитата на наказания служител. В допълнение Софийски градски съд е посочил, че дори и да се приеме извод за мотивираност, при оспорването на заповедта не е доказано от страна на работодателя претендираното дисциплинарно нарушение и в частност, че Г. Т. Т. е станал причина за неосъществяването на курсовете на 30.12.2014 г.,както и не е установено и вменено задължение, което да изисква „спазване на техническите и технологичните правила при работа с автобуса и източване на въздушната система на автобуса и зареждането му със спирт или други абсорбиращи влагата технически течности“. Взета е предвид и отмяната на наказанието „предупреждение за уволнение“, посочено в процесната уволнителна заповед като обуславящо системност на нарушенията на ищеца, което обстоятелство отново навежда на извод за незаконосъобразност на уволнението. С тези мотиви Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е формулирал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Поставеният въпрос е напълно ирелевантен към предмета на произнасяне по въззивното дело, в което са разглеждани предпоставките за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. Още повече, че с исковата молба са предявени искове за оспорване на наложените дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, поради което първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе. А въззивникът – работодател по своя воля не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е отменена. В изложението се съдържат и доводи на работодателя относно законосъобразността на наложеното наказание, които представляват оплаквания срещу правилността на изводите на въззивния съд и подлежат на разглеждане при произнасяне по същество на касационната жалба. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При изпълнение на своите правомощия по селекция на касационните жалби, ВКС може единствено да уточни поставения въпрос, но не и да извлича такъв от изложеното от касатора, тъй като по този начин би бил нарушен принципа на състезателното начало, а и волята на жалбоподателя относно съдържанието на въпроса може да е друга. Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените и доказани от ответника по касация разноски. Искане в този смисъл е направено, но не са представени нито доказателства да са уговорени /договор за правна помощ/, нито доказателства да са направени / разписка, банково бордеро/ разноски за настоящата инстанция, поради което претенцията следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7538 /17.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1752/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: