3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№805
София, 10.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3696/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: Тотка Р. Джиганска, М. Л. М.-Баятова и Е. Л. М., чрез процесуалния им пълномощник адв. А. Д., срещу решение № 1298 от 28.06.2013 г. по в.гр.д.№ 463/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. № 12571/2010 г. в частта за отхвърляне на предявените, на основание чл.226 КЗ, искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Л. М. Д., настъпила в резултат на ПТП, както следва: на Тотка Джиганска – за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. и на М. М. и Е. М. – за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв./за всеки един от тях/, ведно със законната лихва.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателите считат, че след като липсват категорични доказателства за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, то неправилно въззивният съд, прилагайки разпоредбата на 51, ал.2 ЗЗД, е намалил наполовина дължимите обезщетения за неимуществени вреди. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, ведно със законните последици.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, свързан с приноса от страна на пострадалия, когато с поведението си е нарушил разпоредби на ЗДвП, но конкретните му действия не са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, не са създали предпоставки за осъществяването на деликта, не са станали причина и не са повлияли върху действията на причинителя на вредата. К. се позовава на т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и на решения на ВКС, ІІ т.о, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение по т.д. № 525/2008 г., решение по т.д. № 93/2010 г., решение по т.д. № 35/2009 г., решение по т.д. № 1015/2011 г., решение по т.д. № 373/2011 г., решение по т.д. № 977/2010 г. и решение по т.д. № 172/2011 г. Формулирани са и следните процесуалноправни въпроси: „Задължително ли е за гражданския съд и страните по делото постигнато пред наказателния съд споразумение по реда на чл.381 от НПК и одобрено по реда на чл.382, ал.7 от НПК при положение, че в досъдебното производство наследниците на пострадалия са лишени от правото на участие в производството; Ако се приеме, че споразумение по чл.381, във вр. с чл.382, ал.7 Н. е задължително за гражданския съд, лишен ли е последният от правото, съобразно събраните пред него доказателства, да определя наличието или не на принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД?” По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по съображения, че липсва изрично произнасяне от страна на ВКС.
Ответникът по касация – ЗК [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрк. Т. П., изразява становище за липса на основания за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е оххвърлил като неоснователни доводите на въззивниците относно приетия от първата инстанция размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия в резултат на ПТП техен наследодател. Решаващият състав е приел, че пострадалият Д. е имал поведение, което е било в нарушение на две разпоредби на ЗДвП – не е осигурил предимство на другия участник в ПТП и е управлявал МПС след употреба на алкохол. В мотивите към решението е посочено, че размерът на съпричиняването зависи от тежестта на нарушението и вида на вината, с извод за осъществена самонадеяност от страна на пострадалия, защото той е имал съзнание за настъпването на последиците, но самоуверено се е надявал да ги избегне. Именно затова съдът е определил и размера на съпричиняването на ?.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният материалноправен въпрос, свързан с предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да се определи като значим за изхода на делото. При произнасяне по този въпрос въззивният съд е допуснал отклонение от указанията, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г., както и от част от задължителната, по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика, на която се позовават касаторите – решение по т.д. № 525/2008 г., решение по т.д. № 977/2010 г. и решение по т.д. № 618/2011 г., възприета и в други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
За недоказан следва да се приеме основният селективен критерий по формулираните процесуалноправни въпроси, тъй като по тях липсва произнасяне от въззивната инстанция.
Предвид освобождаването на ищците от държавна такса по силата на закона – чл.83, ал.1, т.4 ГПК, след обявяване на настоящото определение, делото следва да се докладва за насрочване за открито съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1298 от 28.06.2013 г. по в.гр.д.№ 463/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав.
Насрочва делото за: за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: