3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София,23.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3736/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 268 от 19.09.2014 г., постановено по т. д. № 2296/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба на [фирма] срещу решение № 35 от 12.03.2014 г. по т. д. № 28/2014 г. на Русенски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа доводи, че при общ размер на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, над 10 000 лв. първият тричленен състав на ВКС е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като вземането е формирано като сбор от няколко вземания, всяко от които с размер под 10 000 лв.
Ответникът [фирма] /н./ – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение по съображения в писмен отговор от 08.12.2014 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение по т. д. № 28/2014 г. на Русенски окръжен съд е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като с решението са разгледани предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове за съществуване на парични вземания по търговски сделки – договори за наем на недвижим имот за търговски цели, всяко от които с размер под 10 000 лв.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Обжалваното пред първия състав на ВКС, Търговска колегия, въззивно решение е постановено по търговско дело, образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове за установяване съществуването на парични вземания, произтичащи от сключени между търговци договори за наем, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Видно от заповедта за изпълнение, същата е издадена за сумата 9 050 лв. – главница, включваща 1 530 лв. – задължение по декларация от 22.11.2011 г., 4 928.57 лв. – задължение по договор за наем от 01.04.2011 г., и 2 574.76 лв. – задължение по договор за наем от 24.02.2012 г.; за сумата 1 048.62 лв. – лихва за забава върху задължението по декларацията, и за сумата 1 162.12 лв. – неустойка по двата договора за наем. Вземанията за посочените суми произтичат от различни юридически факти и по тази причина подлежат на установяване със самостоятелни искове по чл.422, ал.1 ГПК, чиято цена се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК – от размера на вземането. Размерът на всяко от вземанията, съответно цената на всеки от исковете по чл.422, ал.1 ГПК, е под 10 000 лв. и с оглед на това изводът в обжалваното определение, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК, е законосъобразен. Обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена за сума над 10 000 лв., е ирелевантно за допустимостта на касационното обжалване. Сумата по заповедта за изпълнение е формирана като сбор от отделните вземания, предмет на съдебно установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК, но допустимостта на касационното обжалване не следва да се преценява според общия сбор на вземанията, а според размера на всяко отделно вземане, който е от значение за цената на предявените по делото установителни искове.
По изложените съображения обжалваното определение по т. д. № 2296/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2014 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268 от 19.09.2014 г., постановено по т. д. № 2296/2014 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 500 лв. /петстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :