О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 30.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 676 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. К. Т. от гр. П. чрез процесуалния му пълномощник, срещу въззивно решение № 477 от 13.04.2009 г. по в. гр. д. № 176/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 108/12.11.2007 г. по гр. д. № 111/2003 г. на Смолянски окръжен съд, са били отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу “З” О. с правно основание чл. 505, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 513, ал. 1 ТЗ за сумата 10 000 лв., претендирана като частичен иск от вземане в общ размер 345 879 лв., представляващи равностойността на 150 000 щ. д., както и по чл. 86 ЗЗД за сумата 500 лв.
Жалбоподателят инвокира основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалване е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, с твърдения, че въззивната инстанция се е произнесла по три съществени въпроса – материалноправни и процесуалноправни, като те са намерили разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са 6 бр. решения на ВКС и АС при БТПП.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Касаторът е посочил кои конкретни материалноправни и процесуални въпроси счита за значими, по които въззивният съд се е произнесъл в разрез с цитирана практика на ВКС. Значението на поставените въпроси в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е свързан с конкретна преценка от въззивния съдебен състав на годността на доказателствените средства и като цяло с решаващата дейност на съда. Твърдението за необсъждане на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност /чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)./ и за необоснованост, не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като подобно нарушение е въведено като основание за касационно обжалване, и само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният като материалноправен въпрос –“установяване недобросъвестност по смисъла на чл. 465 от ТЗ, въпреки незнанието на обстоятелствата относно личните взаимоотношения между издателя и предходния приобретател на записа на заповед“ е от значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като е обусловил донякъде отхвърлянето на предявения иск срещу ”З” О. – т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Не може да се приеме обаче, че по отношение на този въпрос са осъществени и допълнителните задължителни условия, визирани в чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал кои от приложените шест броя решения са свързани с този материалноправен въпрос, както и че е налице идентичност на правната конструкция и факти по делата. Настоящият състав намира, че само две от представените решения – Решение № 1569/18.02.2004 г. по гр. д. № 2576/2001 г. на ІІ т. о. и Решение № 1270/ 20.10.1999 г. по гр. д. № 564/1999 г. ВКС са свързани с приложение на чл. 465 ТЗ, но предвид различните факти по тези дела и конкретните обстоятелства, визирани в обжалваното въззивно решение, то не би могло да се приеме за осъществено, нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито това по т. 2.
По отношение на третия маркиран от касатора въпрос – ”неправилно установяване на изтекла давност относно предявените искове”, то същият е от значение за изхода на процеса, но представените в тази връзка П. № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС; Решение № 13/17.02.2009 г. по гр. д. № 5656/2007 г. на ІІ г. о. на ВКС и Решение № 31/23.04.1971 г. не могат да обосноват основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК. Приетото от въззивната инстанция разрешение, свързано с прекъсване и спиране теченето на давностния срок, е в съответствие с цитираната константна и задължителна съдебна практика, свързана с института на погасителната давност.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение. Поставените въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 477/13.04.2009 г. по в. гр. д. № 176/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: