4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№806
София.22.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 637/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М.” ЕООД, гр.Р., представлявано от управителя М. А. М., срещу решение № 470 от 21.12.2009 г. по в.гр.д.№ 971/2009 г. на Окръжен съд – Р., с което е потвърдено решение № 95 /31.07.2009 г. по гр.д.№ 4485/2008 г. на Районен съд – Р. в обжалваната част – за осъждане на Е. да заплати на Н. С. Й. и Й. С. Й. сумата 2 779.25 лв., а на К. В. Й. – сумата 5558.50 лв., съставляващи обезщетение за ползване на ? ид.ч. от магазин, застроен на 38 кв.м., намиращ се на ул.”Александровска” № 62, гр.Р., за периода от 18.11.2007 г. до 16.04.2008 г., ведно със законната лихва от 20.11.2008 г. и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил, че представените писмени доказателства за осъществени от дружеството плащания обхващат и исковия период по настоящото дело, а не само предходния период по гр.д.№ 161/2007 г. по описа на ОС – Р., висящо пред ВКС, в резултат на което е направил незаконосъобразни и необосновани правни изводи за дължимост на посочените обезщетения. Счита за неоснователен отказа на съда да допусне икономическа експертиза по въпроса дали доброволно преведените суми покриват изцяло дължимото обезщетение за ползване на имота. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за достъп до касационен контрол, се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, предвид произнасянето по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.76, ал.1, пр.3 ЗЗД и процесуалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК при наличие на висящо дело между същите страни и на същото основание. Касаторът счита, че материалноправният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като се позовава на: Р.№ 219 от 15.06.2005 г. на Апелативен съд – В.Търново, Р.№ 5 от 18.01.2008 г. на Районен съд – Пловдив, Р. по т.д.№ 1272/2003 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р. по арб.д.№ 25/91 г. на АС при БТПП, а от друга страна твърди, че произнасянето от ВКС по поставените въпроси ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона и до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти и неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а по същество заявяват становище за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените искове за присъждане на обезщетения за ползване на процесния недвижим имот, въззивният съд е счел за безспорно, че: ищците са съсобственици общо на ? ид.части от магазина, а ползването му от страна на дружеството е продължило и през процесния период/18.11.2007 г. – 13.04.2008 г./ и то след като наемното правоотношение с ищцата К. Й. е било прекратено от 29.01.2006 г. и с влязло в сила решение № 37/04.05.2007 г. по гр.д.№ 3378/2006 г. на РС – Р. дружеството е било осъдено да предаде държането на магазина на ищците по настоящото дело. Съдът е отхвърлил правопогасяващото възражение на ответника, приемайки, че с плащанията по представените платежни нареждания са погасени задължения за предходен исков период, предмет на гр.д.№ 714/2008 г. на АС-В.Търново, в което са представени същите писмени доказателствени средства. П. се е и на правилото на чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД относно презумпцията за реда на погасяването при множество задължения, още повече, че тези писмени доказателства вече са били съобразени при постановяване на въззивното решение по посоченото дело.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставеният материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.76, ал.1 ЗЗД е значим за изхода на делото, предвид формираните в решението фактически и правни изводи по спорното материално право. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/неправилно квалифицирана по т.1/, тъй като правните изводи на съдилищата във влезлите в сила решения на АС-В.Търново и на ВКС са основани на специфични за всяко едно от делата обстоятелства и липсва основание да се приеме, че правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Липсват данни за влизане в сила на решението на РС-Пловдив, поради което то не попада в приложното поле по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а арбитражното решение не съставлява „съдебна практика”. От друга страна, този въпрос е разрешен с влязлото в сила решение № 430/13.09.2010 г. по гр.д.№ 941/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което извършените плащания от страна на дружеството –касатор са отнесени към дължими обезщетения по чл.236, ал.2 ЗЗД за предходен период/ от 17.07.2006 г. до 17.11.2007 г./., съответно към дължими лихви и разноски, като е прието, че чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД не намират приложение. Разрешенията, дадени с постановеното по новия съдопроизводствен ред решение на ВКС, имат характер на задължителна съдебна практика, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
По отношение на формулирания процесуалноправен въпрос не е налице общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предходното дело и настоящото дело имат различен предмет, с оглед различните периоди за които е претендирано обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, нито е налице преюдициалност на спора по предходното дело. От друга страна, липсва произнасяне от страна на въззивния съд по този правен въпрос.
Като неоснователно следва да се прецени и поддържаното основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, касаторът не е изложил никакви мотиви защо счита, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсата на конкретни доводи е достатъчно за отказ да се допускане касационното разглеждане на делото и произнасяне по формулираните въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 470 от 21.12.2009 г. по в.гр.д.№ 971/2009 г. на Окръжен съд – Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: