О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 13.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1414 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Щ. Щ. от гр. В. и П. Щ. П. от гр. П., чрез процесуалния им представител адв. Б, против въззивното решение № 726 от 27 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 125 от 18 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 405 по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото приобретателката по алеаторния договор и съпругът й не са положили грижи по вид и обем в съответствие с изискванията на договора и е допуснато значително неизпълнение с оглед интереса на кредитора – отдалеченото местоживеене на длъжниците е правело житейски невъзможно изпълнението на задължението; въпреки волята му прехвърлителят е бил принуден да се премести да живее при длъжниците; изводите на въззивния съд не се подкрепят от доказателствата по делото и е налице противоречие в показанията на свидетелите. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с всички събрани доказателства и неправилната им оценка – предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК; според съдебната практика задължението за издръжка е носимо, а не търсимо и следва да се изпълнява там, където прехвърлителят на имота се е установил да живее постоянно или преимуществено – сочи се решение на ВКС; съдебната практика предвижда, че в мотивите към решението, с което оставя в сила обжалваното решение, второинстанционният съд е длъжен да обсъди всички основания за отмяна, посочени от страните и така също да изтъкне, че е извършил служебно проверка на правилността на обжалваното решение, а решенето е необосновано, когато изводите на съда не са в съответствие с фактически положения, когато са нелогични, когато не са в съответствие с установените положения в науката или практиката, когато има противоречие в мотивите, грешки в тълкуване на правните сделки и други подобни грешки – сочи се ППВС 7/65 г.
Ответниците М. К. А. и Г. А. Г. – двамата от с. К., общ. Провадия, чрез процесуалните си представители адв. Г адв. Гергана Н. , в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъкват, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като съдът се е произнесъл по поставения материалноправен въпрос изцяло в съответствие с практиката на ВКС; липсва конкретизиране на твърдението, че доказателствата не са обсъдени. Сочат се доводи и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че данните по делото установяват по безспорен начин, че ответниците са изпълнявали поетите с алеаторния договор задължения в пълния им обем през цялото време на действие на договора, независимо, че са живели в различни домакинства с прехвърлителя; страните не са уговорили къде прехвърлителят ще живее, поради което той е имал правото да определи къде ще живее, а при възникването на необходимостта той се е преместил да живее при ответниците.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК – поради необходимостта ВКС да се произнесе по правен въпрос, чието разрешаване е сторено от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.словие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторите не са успели да формулират правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. В изложението на основанията за допускане до касационен контрол доводите в касационната жалба са преповторени. Посоченото съображение за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда, изразило се в необсъждане на всички събрани доказателства и неправилната им оценка и което е обусловило необоснованост и неправилно приложение и тълкуване на закона, представлява по естеството си не поставяне на въпрос във връзка с нарушаване на задължителната практика на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както е посочено в жалбата, а представлява по съществото си касационно оплакване по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Във връзка с представеното решение на ВКС № 1* по гр.д. № 4* за 2007 г. на ІІ ГО, не се поставя изричен въпрос, който да е разрешен от съда в противоречие с изводите на решението – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въпрос не е поставен и във връзка с цитираното ППВС 7/65, нарушението на правилата на което би довело до допускане на касационното разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съжденията на касаторите във връзка с доказателствата изобщо не могат да се приемат за поставяне на въпрос, който да ангажира задължението на ВКС да изложи отговор. Липсата на какъвто и да е поставен въпрос пречи да се осъществи и някакво уточняване или конкретизация. Ето защо атакуваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Ответниците не претендират заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 726 от 27 май 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: