4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
С., 23.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 472/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. Корпорейшан Д. Т. Ко – О.” ООД, гр. С. срещу решение № 48 от 25.01.2010 г. по т. д. № 2192/2009 г. на Софийски апелативен съд. С този акт е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, Ф. отделение, 6 състав решение от 01.06.2009 г. по гр. д. № 225/2008 г., с което, по предявен от В. Х. Т. иск по чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците в „А. Корпорейшан Д. Т. Ко – О.” ООД, гр. С., проведено на 30.07.2008 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването за допуснати процесуални нарушения е аргументирано с разглеждането на спора по същество, независимо от констатацията, че първоинстанционния съд се е произнесъл и по пороци, които не са били надлежно релевирани в исковата молба, обосноваващи, според касатора, обезсилване на първоинстанционния акт. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу извода на въззивния съд, че не са налице установените в чл. 126, ал. 3 ТЗ предпоставки за изключване на съдружника, тъй като в предизвестието за изключването му няма предупреждение за предприемане на поведение, коригиращо бездействието му и че за дружеството липсва правен интерес от изключване на съдружника, тъй като изключването е направено след преодоляване на отрицателните последици от неговото поведение. Според касатора, отправеното до съдружника предупреждение отговаря на изискванията на закона, а извършената от съда преценка относно липсата на правен интерес от изключването му е недопустима, тъй като касае целесъобразността на взетото решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значими за делото въпроси, а именно: налице ли е правен интерес за дружеството да изключи съдружника, след като вече са преодолени последиците от виновното му поведение и кога следва да бъде изпратено предизвестието за изключване – преди или след преодоляване на тези последици. По отношение на първия въпрос касаторът счита, че е налице противоречие с практиката на ВКС /решение № 293 от 10.06.1994 г. по гр. д. № 246/94 г. и решение № 451 от 1996 г., постановени от 5 чл. състав, както и решение № 1556 от 10.01.2001 г. по гр. д. № 972/2000 г. на ВКС, V г. о./, а по отношение на втория въпрос – че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – В. Х. Т. от гр. С. – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на поддържаните основания, подробно мотивирано в писмен отговор от 12.05.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че взетото от Общото събрание на съдружниците в „А. Корпорейшан Д. Т. Ко – О.” ООД, гр. С. решение за изключване на съдружника В. Х. Т. и обусловените от него решения за поемане дела на изключения съдружник и промени в дружествения договор са незаконосъобразни поради нарушение на изискванията на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Този извод е направен, от една страна, поради констатацията, че отправеното до съдружника предупреждение не съдържа искане за предприемане на конкретни действия във връзка с твърдяното негово поведение на незаинтересованост към дружествените работи, изразяващо се в неокозано съдействие за подновяване срока за разрешително за работа с класифицирана информация по реда на ЗЗКИ, респ. непредставяне на свидетелство за съдимост за подновяване лиценза за търговската дейност на дружеството, а от друга страна – поради факта, че предупреждението за изключване е отправено след като последиците от това поведение на съдружника вече са били преодолени. Отделно от това, решаващият състав е преценил като неоснователно становището на дружеството, че ищецът В. Т., в качеството си на съдружник, е дължал действия по подновяване разрешението за класифицирана информация, като в тази връзка е отчел факта, че посоченото разрешение му е било издадено в друго негово качество – “служител по сигурността на информацията” в дружеството, което същият е загубил с прекратяване на трудовото му правоотношение още в края на 2007 г., а изрично последващо възлагане на такива функции в качеството му на съдружник липсва. За неизяснено е прието и основанието за издаване на лиценз за външно-търговска дейност на дружеството – валидността на предходния, необходимостта от издаване на нов, а така също и необходимостта от представяне на свидетелство за съдимост на съдружника, предвид безспорния факт на отправено от същия предизвестие за напускане на дружеството.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – поставените от касатора въпроси да са обусловили изхода на конкретното дело. Видно от мотивите на атакуваното решение, въззивният съд е приел, че изключването на ищеца като съдружник е незаконосъобразно поради това, че отправеното до него предупреждение не отговаря на изискванията на чл. 126, ал. 3 ТЗ, доколкото не съдържа искане за предприемане на поведение, коригиращо бездействието му относно дружествените работи. Наред с това, решаващият състав е счел също за недоказана необходимостта от действията, за които се претендира, че е следвало да бъдат извършени от съдружника и следователно, че поведението му не би могло да се преценява като засягащо интересите на дружеството. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на решението за изключване на съдружника и то само хипотетично, ако в предупреждението се съдържаше констатация, че бездействието на съдружника е обусловило активни заместващи го действия на дружеството /какъвто настоящият случай не е/, въззивният съд е направил извод, че изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ за редовност на предупреждението отново не би било изпълнено, тъй като същото е отправено след като неблагоприятните последици от виновното поведение на съдружника вече са преодолени, а не преди това. Следователно, при така изложените мотиви, не може да се приеме, че поставените от касатора въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по тези въпроси по начин, различен от обжалваното решение, изобщо не би повлияло върху изхода на спора, предвид приетото от съда несъответствие на съдържанието на предупреждението до изключвания съдружник с изискванията на закона, което е напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение на Общото събрание.
Предвид констатацията за липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се обсъжда наличието на допълнителните изисквания, специфични за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 48 от 25.01.2010 г. по т. д. № 2192/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: