2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№808
София.05.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 341/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 27 от 06.01.2012 г. по в.т.д.№ 2890/2011 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3505/30.07.2011 г. по гр.д.№ 5376/2010 г. на Районен съд – Варна, VІІІ състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 717 лева, представляваща непогасен остатък от цена на заготовки арматура по фактура № 13 от 24.01.2007 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и сумата 4361.31 лв. – лихва за забава за периода от 15.04.2007 г. до 30.03.2010 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд се е позовал на експедиционни бележки, представени от ищеца след подаване на исковата молба, а от друга страна те не доказват твърдението за предаването и приемането на съответните количества стоки. Позовавайки се на фактурата, като счетоводен документ и на залегнали в ЗСч основни счетоводни принципи, касаторът счита, че фактурата доказва наличието на сделката, но не и изпълнението й, което според него не е съобразено от решаващия състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, от значение за делото и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: дали осчетоводяването на фактурата съставлява признание за получена стока, както и за доказателственото значение на първичните счетоводни документи и тяхното осчетоводяване и за възможността съдът да основе решението си само на такива доказателствени средства.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано наличието на валидна облигационна връзка между страните по договор за покупко-продажба на стоки, по който е доказано, чрез представените експедиционни бележки, трансфера на стоките. Позовавайки се на съдебно-счетоводната експертиза, която е дала заключение за осчетоводяването на процесната фактура от страните по сделката, е направен извод не само за валидността на договора и за приемането на сделката от ответника/купувач/, но и за пълната индивидуализация на стоките, прилагайки и разпоредбата на чл.301 ТЗ. В тази насока е тълкувано и частичното плащане на цената по фактурата в размер на 10 000 лв., при отчитане липсата на своевременно направени възражения от ответника за недължимост на останалата част от цената на стоките.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация е необходимо разрешеният от въззивния съд правен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото. В случая, произнасянето по формулираните от касатора въпроси, не са единствено обуславящи изхода на спора, доколкото решаващата воля на съда е основана не само на значението на фактурата и редовността на счетоводните записвания при касатора, както и на преценка на представените по делото експедиционни бележки, но и на частичното плащане по процесната фактура, отчетено като признание за получаване на стоките. От друга страна, въззивният е приложил и разпоредбата на чл.301 ТЗ не само при извода за валидност на облигационната връзка, но и отношение на фактическите действия, свързани с приемането на стоките и надлежното осчетоводяване на фактурата от страна на ответното дружество – касатор.
Независимо от изложеното, не би могло да се приеме, че е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по въпросите, свързани с доказателствената сила и значението на първичните счетоводни документи, е налице задължителна по смисъла на т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г на ОСГТК практика на ВКС – напр. Решение по т.д.№ 454/2008 г., Решение № 42 от 15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., Решение № 71/22.06.2009 г., по т.д.№ 11/2009 г., І т.о. и др., в съответствие с която е обжалваното въззивно решение
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 27 от 06.01.2012 г. по в.т.д.№ 2890/2011 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: