3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№808
гр. София,30.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 1641 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], София, срещу решение № 1929 от 05.12.2012г. по гр.д. № 1966/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 159 от 30.01.2012г. по т.д. № 595/2010г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл.193 КЗ и чл.10 от рамков договор за застраховка № 000-9-297/0012889 от 14.04.2007г., сумата от 40 141,27 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № [ЕГН]/2008г., ведно със законна лихва по чл.86 от ЗЗД от 22.02.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и законна лихва от 7559,59 лева за периода от 06.09.2008г. до 21.02.2010г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответниците по жалбата, [фирма] и [фирма], не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните са налице облигационни отношения, породени от сключен рамков договор за застраховка и съобразно определени от застрахователя отнапред Общи условия по застраховка „Кредити” и Специалните условия на застраховка „Кредит, погасява на части”, неразделна част от него, които формират конкретното му съдържание- правата и задълженията на страните, както и процедурата, при която същите се реализират. Според решаващия състав, по време на действието на договора е настъпило застрахователно събитие, покрито от застраховката, а именно – забава на плащането по договор за кредит, по който кредитополучател е [фирма], като след изтичане на договорения в застрахователния договор срок на изчакване, е настъпил покрития от каузата на чл.3.1 риск, което е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на договореното застрахователно обезщетение. Направените от застрахователя възражения за неточно изпълнение на поети от застрахованата банка задължения по договора са приети за неоснователни. В тази насока са изложени съображения за липсата на допуснато нарушение на клаузите на чл.13, ал.6 и чл.8 от рамковия договор, предвиждащи застрахованият да извършва кредитната си дейност с необходимата предпазливост, като при сключване на кредитния договор, включен в покритието на рамковия договор, са изискани от кредитополучателя посочените в чл.8 от рамковия договор документи. Изведено е, че не е налице и нарушение на т.4 и т.11 от раздел V от Общите условия, тъй като липсва твърдяното превишаване от кредитната институция на правата й при отпускане на кредита, съответно неспазване на изискванията за обезпечаването му. Изложени са мотиви, че на основание чл.269, пр.2 ГПК, не може да бъде разгледано наведеното за първи път с въвзивната жалба от ответника по иска възражение за допуснато от застрахованата банка нарушение на задължението по чл.X т.4 от Общите условия за застраховка „Разни финансови загуби”- Специални условия „Кредит, погасен на части” за уведомяване на застрахователя в тридневен срок от изпращането на предупредителното писмо до неизправния кредитополучател, като основание за прекратяване действието на полицата.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.269 ГПК в противоречие с практиката на ВКС – определение № 502/ 01.09.2011г. по гр.д. № 396/ 2011г., като и по материалноправния въпрос „подлежи ли на съдебна преценка дали изпълнението на конкретно задължение по застрахователния договор е значително с оглед интереса на застрахователя, предвид обстоятелството, че това договорно неизпълнение изрично е предвидено като основание за изключване на отговорността на застрахователя и доколкото нормата на чл.211, т.2 КЗ има диспозитивен характер, като не дерогира установената договорна автономия”, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос по приложението на чл.269 ГПК е обусловил изхода на спора, предвид приетото от апелативния съд за преклудираност на направеното от касатора възражение с въззивната жалба. Въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не е осъществена релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като актът, на който се позовава касаторът е определение по чл.288 ГПК да недопускане на касационното обжалване, което не формира практика на ВКС по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно дадените разяснения в т.2 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на визирания от жалбоподателя материалноправен въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въззивният съд е приел, че липса неизпълнение на задълженията по договора от страна на застрахования, поради което въпросът дали неизпълнението е значително с оглед интереса на застрахователя не е обуславящ изхода на конкретното дело.Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1929 от 05.12.2012г. по гр.д. № 1966/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.