О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
С., 07.06. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 116 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. К. Л. чрез адв. К. Ч. от АК – П. срещу въззивно решение № 1377/13.10.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2465/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е на 12.11.2010 г. в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Пловдивски районен съд е отхвърлил иска на Г. К. Л. по чл. 144 СК срещу К. М. Л. за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 24.02.2010 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Съдът е установил, че ищецът Г. Л. е навършил 18 години на 24.02.1010 г. Той е записан като редовен ученик в 12 клас за учебната 2010-2011 г. Не притежава имущество, от което да може да се издържа.
Бащата К. Л. е безработен; получава нередовни доходи между 20 и 100 лв. като музикант по време на сватби и кръщенета. Плаща месечна издръжка от 60 лв. на непълнолетна дъщеря Х. К. Л.. Има втори брак, от който са родени две деца – С. на 11 години и Б. на 5 години. Съпругата му е безработна.
При така установените по делото обстоятелства, съдът е направил извод, че възможностите на бащата не позволяват без особено затруднение за него, да плаща издръжка на пълнолетния Г. Л., поради което и иска е отхвърлен..
К. е направил смешение между касационните поводи /чл. 281 ГПК/ и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. И след проведена от администиращия окръжен съд процедура по чл. 285 ГПК, излага оплаквания за неправилност, които се проверяват от касационната инстнация с акта по същество, ако преди това въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване поради наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърдението за неизпълнено задължение по чл. 5 и чл. 235 ГПК за активно участие на съда в процеса за изясняване на спора от фактическа и правна страна е общо и немотивирано оплакване за неправилност, а що се касае до евентуални процесуални нарушения на първоинстанционния съд, те се релевират по пътя на въззивното обжалване.
Твърдението за „материално нарушение” е за неправилност, при това, обосновано на житейски съображения – как ще преживява едно учащо дете без никакви доходи и имущество, от къде ще намира средства за облекло, учебни помагала и пр.
Правните проблеми по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, уточнени от касационната инстанция са три, но по отношение на тях не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на които явно се обосновава касатора.
Въпросът следвало ли е съдът да допусне като доказателство по иск с правно осн. чл. 144 СК решението, с което е била определена последно дължимата от бащата на детето издръжка преди да навърши пълнолетие /по чл. 143, ал. 2 СК от 2099 г., аналог. чл. 82, ал. 1 СК от 1985 г., отм./, не е поставян по приложените решения – на РС-Дулово по гр.д. № 393/2002 г., Р-226а от 02.03.1993 г. по гр.д. № 1574-1992 г. на ІІ ГО ВС РБ.
ПП 5-1981-ВС РБ е неотносимо, защото в него не се третират проблеми, имащи отношение към издръжката от родител към пълнолетно учащо се дете.
Разглеждането на поставения въпрос не се налага и с оглед точното приложение на закона, нито за развитие на правото.
В съдебната практика и в правната теория не съществува съмнение относно същността на задължението за издръжка на родител към непълнолетно дете /безусловна, като доходите и имуществото на самото дете и на задължения родител имат значение само при определяне на нейния размер, като тя винаги се дължи до навършване на пълнолетие/. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за тези, които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя. Следователно, ясно е, че решението по чл. 143, ал. 2 СК от 2009 г., съответно чл. 82, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ е ирелевантно при последващ спор между детето и бащата за издръжка по чл. 144 СК от 2009, съответно чл. 82, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./.
Въпросът дали условието по чл. 144 СК – даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя, касае само случаите, в които пълнолетното дете учи във висше учебно заведение или във вечерно училище, не е разрешен противоречиво от въззивния съд в сравнение с цитираните по-горе съдебни актове. В тях подобно разграничение не е правено, а издръжка е присъдена поради приетото от съдилищата, че родителите могат да я изплащат без особени затруднения. От друга страна, нормата на чл. 144 СК /чл. 82, ал. 2 СК от 1985 г., отм./ е ясна относно приложното си поле. Съдебната практика е също единна и непротиворечива, че разпоредбата касае всички случаи на обучение, когато детето е навършило пълнолетие – императивното задължение родителите да се грижат и осигуряват условия за живот, необходими за развитие на детето, от което произтича и задължението да им дават издръжка, е за времето да навършване на пълнолетие /чл. 143, ал. 1 СК от 2009 г. и чл. 68, ал. 1 СК от 1985 г., отм./. Ето защо, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 ГПК.
Повдигнат е и въпроса следвало ли е съдът да прецени възрастта на родителя /37 г./ и възможността му да реализира трудови доходи. Той не е разглеждан от съдилищата в решението по гр.д. № 393/2002 г на Дуловския районен съд и Р-226а от 02.03.1993 г. по гр.д. № 1574-1992 г. на ІІ ГО ВС РБ. Съдилищата са преценявали действително установените доходи и имущество на родителите, а не възможностите им да реализират такива. ПП 5-1981-ВС РБ, както вече стана ясно разглежда въпроси, свързани с издръжката на родител към непълнолетен, в който случай и законодателят е изричен, че липсата на доходи не освобождава родителя, щом е трудоспособен.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса има постановени решения от състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, в които е изяснено, че трудоспособността на родителя, при липсата на доходи и друго имущество, е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК, не и по чл. 144 СК. Постановеното от въззивния съд е съответно на даденото тълкуване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1377/13.10.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2465/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
x