О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 01.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3252/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. Ч., чрез пълномощник адв.Е. К. , срещу решение № 57/13.04.2016 г. по гр.д.№131/2016 г. на Апелативен съд-В..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Намира, че касационното основание по т.1 се съдържа в обстоятелството, че въпреки изрично извършената проверка дали ответникът е собственик на имота и установяването, че собственик е трето лице, въззивният съд уважил иска, в противоречие с решение на ВКС по гр.д.№349/2009 г., ІІІ г.о. Посочва, че задължителната съдебна практика приема, че когато се касае за прехвърляне право на собственост в хипотезата на чл.19 ал.3 ЗЗД , съдът следва да провери дали са налице предпоставките за това, включително дали продавачът е собственик на продаваемия имот.
Във връзка с основанието по т.3 поставя въпросите:
-има ли право неизправната страна по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно неплатилата в уговорения срок, да иска обявяване на предварителния договор за окончателен;
-можем ли да приемем за забава на кредитора, в чиято полза следва да бъде извършено плащането по предварителния договор и несъдействие за извършване на плащане , ако кредиторът въпреки отсъствието си е оставил пълномощник, а освен това съществуват и други способи за деклариране изправност на длъжника по задължение за плащане- депозиране на дължимата сума при нотариус, откриване на специална сметка, в която да бъде депозирана сумата по предварителния договор и други способи за изправност на платеца, дори да приемем, че е налице хипотезата на забава на кредитора и неоказване на съдействие от негова страна. По така поставените въпроси твърди, че не е налице съдебна практика и че те имат отношение към точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. С. Б. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. В. Б., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 2092/16.12.2015 г. по гр.д.№ 1725/ 2015 г. на Окръжен съд-Варна. С него на основание чл.19 ал.3 ЗЗД вр.чл.362 ал.1 ГПК е обявен за окончателен сключения предварителен договор между ответника-касатор в настоящото производство, в качеството му на продавач и ищеца, в качеството му на купувач, по силата на който касаторът се е задължил да продаде недвижим имот, представляващ упи от 450 кв.м., ведно с жилищна сграда и стопански постройки, намиращи се в [населено място], [община], за сумата 77 000 лв., при условие че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила ищецът плати продажната цена. Същият е осъден да заплати дължимия местен данък и нотариална такса. Разпоредено е вписване на възбрана върху имота до заплащане на дължимите разноски по прехвърлянето и е определен шестмесечен срок за вписване на решението на основание чл.115 ал.2 вр.чл.112 б.“з“ ЗС. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с предварителния договор е постигнато съгласие относно съществените елементи на окончателния договор, както и че е установено притежанието на правото на собственост на касатора. Счел е, че с предварителния договор е определен срок за заплащане цената на недвижимия имот, но не и за сключване на окончателния договор. Намерил е за недоказано твърдението, че ищецът е в забава досежно сключването на окончателен договор, тъй като не е установено да е отправена покана, достигнала до неговото знание. Поради това е намерил същия за изправна страна, а предварителният договор- за действащ между страните. След вписване на исковата молба касаторът е продал процесния недвижим имот.Въззивният съд е счел, че с оглед охранителния ефект на вписването, то има ограничаващо правото му на собственост действие до приключване на процеса, а при уважаване на иска-до извършване в шестмесечен срок на отбелязване на влязлото в сила решение.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.Във връзка с поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не е обосновано общо основание за допустимост, тъй като касаторът не е извел обуславящ въпрос.Изложеното от него има характер на оплакване за неправилност на въззивното решение, което не се разглежда в настоящото производство, а след като касационната жалба бъде селектирана.Трябва да се прави категорично и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, което в случая не е сторено. Касационният съд не може да изведе служебно обуславящ правен въпрос въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Не е налице и твърдяното допълнително основание, тъй като в приложената задължителна съдебна практика се разглежда хипотеза различна от тази, предмет на настоящия спор , при която разпореждането на касатора с недвижимия имот е извършено след вписването на исковата молба.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са изведени два въпроса. Първият е релевантен, но не е налице поддържаното допълнително основание. По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика, според която неплащането на продажната цена не е основание за отхвърляне на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД.Такова разрешение се съдържа и в приложеното от касатора решение на ВКС , което не е съобразил, в този смисъл е и решение по т.д.№207/2010 г., ІІ т.о. и много други. Освен това следва да се отбележи, че когато е налице задължителна съдебна практика, не може да се поддържа допълнителното основание по т.3 в хипотезата на липса на съдебна практика.
Следващият въпрос не е релевантен, тъй като по него не са формирани изводи от въззивния съд, още по-малко решаващи. Направени са изводи ,че ищецът-купувач, не е в забава. За това дали касаторът, в качеството си на продавач и кредитор, в чиято полза следва да се извърши плащане е в забава, липсват мотиви.За да обоснове общо основание за допустимост касаторът следва да формулира конкретен въпрос, произтичащ от изразената решаваща воля на съда, който е включен в предмета на делото и е от значение за изхода на спора. Въпросът не може да е във връзка с проблеми, които касаторът счита за важни, но с които въззивният съд не се е занимавал.За да бъде обосновано допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата точно приложение на закона, касаторът трябва да приложи съдебна практика, която счита за неправилна или която трябва да бъде изменена с оглед измененията в обществените условия и законодателството. В този случай следва да бъде подробно аргументирано защо възприетите разрешения са погрешни и в каква насока следва да бъдат преодолени. В хипотезата развитие на правото при липса на съдебна практика, касаторът следва да посочи конкретна правна норма, чието тълкуване иска и да обоснове в какво се изразява нейната неяснота, непълнота или противоречивост. Всичко това не е сторено, доколкото не са съобразени разрешенията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК – т.1,т.2 и т.4.
Необосноваването на общо основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за това производство. Заплащането им е установено с приложения договор за правна защита и съдействие, с отбелязване за плащане в брой на възнаграждение за адвокат и списък на разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57/13.04.2016 г. по гр.д.№131/2016 г. на Апелативен съд-В..
ОСЪЖДА С. И. Ч. да заплати на В. С. Б. сумата 2 840 /две хиляди осемстотин и четиридесет/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: