3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№81
С., 14.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 36 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. М. И., чрез пълномощника му адвокат П. П., против решение от 13.09.2012 г., постановено по гр.д.№ 212 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Монтана, ГК, с което е потвърдено решение от 9.04.2012 г. по гр.д. № 1251/2011 г. на Ломски районен съд за допускане на съдебна делба върху описаните земеделски имоти между Н. Б. А., Л. Б. С., Г. А. С., И. М. И., В. М. И. и В. Е. И..
Ответникът по касационната жалба Л. Б. С. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а Н. Б. А., Г. А. С., В. М. И. и В. Е. И. не са изразили становище.
За да постановени решението си, въззивният съд е установил, че процесните земеделски имоти са възстановени на страните по делото като наследници на М. И. А., поч. на 21.11.1956 г. по реда на ЗСПЗЗ, като е приел за неоснователно възражението на И. М. И., че е придобил имотите по давност, тъй като от момента на възстановяването на собствеността от 1999 г. лично ги е работил със свои сили и средства, а също е сключил аренден договор и сам е прибирал арендата. Изложени са съображения, че всеки от сънаследниците има право да ползва целия имот, без това да му създава някакви права, тъй като владее своята част от общия имот и държи останалата част от имота за сметка на останалите съсобственици. Упражняващият фактическата власт съсобственик може да промени това свое държание за другите във владение за себе си, но за това е необходимо не само да упражнява фактическата власт върху имота, но и да извърши такива действия, с които да манифестира намерението си да владее имота за себе си, да отблъсне опитите на другите сънаследници и във всички случаи това негово намерение за своене да достигне до знанието на сънаследника, чиито права се отричат и той от своя страна да не предприеме никакви действия за защита на интересите си през целия десетгодишен срок, необходим за давностното придобиване на имота. По делото не е установено кога И. М. е променил отношението си спрямо имотите и да е демонстрирал намерение за своене по начин, който да може да стане известен на останалите съделители, за да може да се прецени дали от този момент е изтекъл необходимия десетгодишен давностен срок.
К. се позовава на противоречие на въззивното решение по въпросите: какво следва да стори сънаследник, за да манифестира пред останалите съсобственици своето владелческо отношение към останалите в наследство имоти и достатъчно ли е това, че в продължение на повече от 10 години един от сънаследниците е владеел имота, ползвал е изцяло плодовете от него за себе си и не е търсен от останалите сънаследници да им даде полагащата се част от добива със съдебната практика, че когато съсобственик владее за себе си целия наследствен имот, то той по този начин манифестира пред останалите съсобственици своето отношение към имота – ППВС № 2/4.05.1982 г. /неточно посочена 1984 г./. В посоченото постановление не е разглеждан и тълкуван въпроса за дали едноличното ползване на сънаследствен имот съставлява демонстриране на намерение да се владеят правата на останалите наследници. Този въпрос е разгледан в мотивите на Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, според които презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, а при наследяването като общо правоприемство, владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот, като по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнала, докато не бъде променено и тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение и тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. В. решение изцяло съответства на практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.09.2012 г., постановено по гр.д.№ 212 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Монтана, ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: