5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 27.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1183/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. от[населено място] срещу решение от 23.05.2008г. по гр.дело № 733/2007г. на Хасковски окръжен съд , с което решение на основание чл. 31 ал 2 от ЗЗД , по иск на наследник , е обявен за унищожаем договор за продажба на идеални части от недвижим имот от лице , което макар дееспособно , не е могло да разбира действията си и изразява воля .Към жалбата се е присъединила М. К. Д. .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва , че обжалваното решение поставя материалноправния и процесуалния въпрос за произнасяне на решение при избор на доказателства ( чл. 188 от ГПК , отм) и е постановено в противоречие с материалната норма на чл. 31 ал.2 по отношение на легитимацията на наследника – ищец и при погасен по давност иск . Свързаният с това въпрос е може ли да се приеме за изпълнена предпоставката на тази норма – поискано приживе поставяне на лицето под запрещение , ако не се е развило производство и към момента на смъртта на наследодателя не е имало висящо производство (по чл. 5 от ЗЛС вр.чл. 275 ГПК ,отм) и ако не е било поискано поставяне под запрещение на наследодателя приживе (така въпросът е основан на твърдението ,че направеното в случая искане за поставяне под запрещение не следва да се зачита, щом липсва висящност на процеса по него и в последствие се е оказало, че фактически лицето вече е било починало към момента на предявяването), тече ли нов тригодишен давностен срок за наследника. Тезата е , че въззивният съд решаващо е дал положителен отговор на тези въпроси в противоречие с формираната и възприемана от касатора като задължителна практика на ВС на РБ и ВКС. В обосновка , но без да бъдат приложени , са цитирани реш №596/2006г по гр.д. № 1342/2005г ІІ г.о ,реш. № 624/2006г по гр.д. № 991/2005г ІІ г.о , реш. № 210 от 1987г по гр.д. № 3252/78г ІІ г.о , както и определение №136 от 10.03.2010г ІІІ г.о , определение №242/2010г по д.№ 14/2010г ІІІ г.о , опр. № 120/2010г по д.№ 1348/2009г І г.о но ВКС .
Определение №136 от 10.03.2010г ІІІ г.о е постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК по въпрос на процесуалната , а не на материалноправната легитимация на ищеца – наследник при иска по чл. 31 от ЗЗД ,но по същество следва да бъде обсъдено във връзка с довода за основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Останалите цитираните актове от практиката нямат задължителен характер за съдилищата и предвид тълкуването , дадено в т.2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 /2009 от 19.02.2010 на ОСГКТК на ВКС , доводът за противоречие с тях е основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
Същото обаче не се установява от цитираната практика и не е налице .
На първо място Върховен касационен съд не приема развитият в началото на изложението довод ,че с решаващата си дейност въззивният съд е обективирал противоречиво прилагане на процесуалното правило по чл. 188 ал.1 от ГПК (отм), поради неодобряван от страната избор на доказателства . Съдът не „избира” доказателствата, а ги преценява .С решение № 698 от 12.01.2011по гр.д. № 14/2010г по реда на чл. 290 от ГПК Върховен касационен съд обобщено и точно изведе указанието , че при основанието за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД определящо е състоянието към момента на извършване на сделката, съответно преценката дали това състояние е позволявало на лицето да действа съзнателно и да изрази разумно волеизявление , е предоставена на съда и всички конкретно установени обстоятелства във връзка с този въпрос са от значение. Обжалваното решение е съобразено с това решение и трайната практика на Върховен касационен съд, при това в случая доказателствата за състоянието на починалия , страдащ от олигофрения (освидетестване пред Т., гласни доказателства) и според вещите лица по делото с умерена (близо до тежка) умствена изостаналост , непозволяваща въобще изразяване на адекватна воля , не поставят въпрос за спорна преценка .Изводът е за състояние ,обусловено от заболяване с траен и постоянен характер , при което ремисиите са изключени и щом този извод е изграден по доказателствените правила , а фактът е подведен под хипотезата на приложимата материалноправна норма , предпоставки за извеждане на правен въпрос във връзка с тази решаваща дейност на съда не са налице . Впрочем , такъв въпрос и няма конкретно изведен в първата и втората част изложението ,при което изтъкнатият в третата част „свързан” въпрос се оказва единственият поставен .
По него основание за допускане до касационно обжалване не е налице .
В аргументиране на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е цитирано определение №136 от 10.03.2010г ІІІ г.о,където ВКС ІІІ г.о е указал по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК допустимост на иска по чл. 31 от ЗЗД ,без условието на чл. 31 ал.2 от ЗЗД , в случай на правоприемство във висящ процес . Разрешението е , че наличието на поискано приживе поставяне на лицето под запрещение в тази хипотеза не е предпоставка да се поддържа иска за унищожаемост от конституирания наследник . Разрешението няма връзка с процесния случай . Лицето , сключило унищожаема на основание чл. 31 от ЗЗД сделка по настоящето дело е починало след нейното реализиране през 1994г ,но смъртта е установена едва през 2005г след анализ на откритите трупни останки в хода на наказателното производство, разследващо убийство. Тогава, на дата 20.02.2006г е съставен и акт за смъртта , а ищецът се е легитимирал като наследник ,за да предяви иска . За периода между фактическото настъпване на смъртта и нейното установяване , лицето е издирвано като изчезнало , поради това и производство по своевременно подадената молба за поставянето му под запрещение е било прекратено. Като е приел , че в този случай условието по чл. 31 ал.2 от ЗЗД е изпълнено и искът на наследника не е изсрочен по давност , въззивният съд е дал съответно на практиката разрешение, като решаващо е съобразил особеностите на случая . Никое от цитираните съдебни решения не е постановено при тези релевантни факти , в решение №596/2006г по гр.д. № 1342/2005г ІІ г.о и реш. № 624/2006г по гр.д. № 991/2005г ІІ г.о са обсъждани въпроси на материалните предпоставки по чл. 5 ал.1 и ал.2 от ЗЛС, но не и обстоятелства във връзка с поставения в третата част на изложението правен въпрос за давността или за условието на чл. 31 ал.2 от ЗЗД . За лице което не е живо , давност не тече , а за неговия наследник давност започва да тече от установяването на смъртта по предвидения в закона ред , тъй като с този факт е свързано правоприемството. Даденото от въззивния съд разрешение в този смисъл не е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд , нито се установява да е противоречиво решаван от съдилищата въпрос.
Неотносимо и без връзка със основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК касаторът цитира определение №242/2010г по д.№ 14/2010г ІІІ г.о и опр. № 120/2010г по д.№ 1348/2009г І г.о но ВКС.Тези определения са постановени по реда на чл. 288 от ГПК и поначало не са актове , с които може да обоснове довод за допускане до касационно обжалване на въззивно решение по чл.280 ал.1 от ГПК.Освен това въпросите , по които с цитираните определения е допуснато касационно обжалване ,нямат връзка с поставения в изложението на касатора въпрос .
Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. ,чрез адв. К. К. е подал отговор и основателно е възразил по допустимостта за касационно обжалване . Дължат му се разноски ,установени в размер на сумата 300 лева
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 23.05.2008г. по гр.дело № 733/2007г. на Хасковски окръжен съд
Осъжда Д. Т. Д. от[населено място] да заплати на Д. Д. Д. от същия град , жив ул.” Втори септември „ № 1 сумата 300 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .