2
Определение по ч.т.д.№ 45/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№81
София, 31.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 45 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. А. Б., Б. Г. Б., Любка П. М. и А. П. П. срещу Определение № 1139 от 22.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 2037/2011 год. на Софийския апелативен съд с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната им жалба срещу разпореждането от 22.03.2011 год. по гр.д.№ 1412/05 год. на Софийски градски съд. С това разпореждане е била оставена без движение въззивната им жалба срещу постановеното по делото допълнително решение до внасянето на държавна такса.
Настоящата частна жалба (неправилно посочена като частна касационна) е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В нея се съдържа искане за отмяна/обезсилване на определението и се излагат доводи по съществото на спора и дължимостта на държавната такса по допълнителното решение. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за следното:
Частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е счел за недопустимо въззивното обжалване на разпореждането по чл.262 вр.чл.261 т.4 ГПК.
Разпорежданията за оставяне на исковата молба или жалбата без движение не подлежат на обжалване. Те не преграждат развитието на делото и по отношение на тях няма изрично въведена от закона обжалваемост. От това следва извод, че по отношение на тях не е налице нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК. Би подлежало на обжалване разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнасяне на държавна такса. Тъй като разпореждането за връщане е във функционална връзка и обусловеност с разпореждането за без движение, то едва в този случай по-горният съд би могъл да извърши проверка и досежно правилността на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение и дължимостта на държавна така, нейния размер и пр. Ще следва да се отбележи, че нито при действието на отменения ГПК, нито при действието на ГПК-2007 год. е съществувало каквото и да било различие в правната доктрина и съдебната практика относно обжалваемостта на разпореждането за оставяне на производството без движение.
Предвид на горното, Върховният касационен съд І г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1139 от 22.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 2037/2011 год. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.