О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
С. 25.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети янури през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1083 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. С. С. от [населено място],чрез процесуалния представи тел адвокат И. против въззивно решение от 25.06.12г. по в.гр.д. № 5050 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 10.01.12г. по гр.д.№ 48973/10г.на СРС и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като се сочи основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, се иска да се допусне касационно обжалване по следните поставени въпроси: 1.включва ли се в контрола на съда по законосъобразност -преценката дали работодателят добросъвестно е упражнил правото си да уволнени ищеца по реда на чл.328 ал.1 т.6 от КТ, 2. при наведен довод за злоупотреба с право от страна на работодателя,следва ли да съдът да извърши проверка дали предприетото изменение в изискванията за заемане на длъжността е с оглед нуждите на трудовия процес или е преднамерено извършено с друга цел и 3.обвързано ли е правото на работодателя да прекратява едностранно трудовото правоотношение със задълженията му, посочени в чл.8 от КТ. Позовава се на три,постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /№ 1355/8.07.10г.на ІV г.о., № 248/23.04.10г.на ІV г.о. и № 321/31.10.11г.на ІІІг.о /,които демонстрират трайно установената практика, според която : решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена възраст е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Само в случаите на въведен довод за злоупотреба с право от страна на работодателя – предмет на делото е установяването добросъвестно ли е действал той, извършвайки промяна в изискванията за заемане на съответната длъжност –и по-специално – дали въведеното изискване е с оглед нуждите на работата или е в нарушение на правилата по чл.8 от КТ.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ата страна,с който се оспорват допустимостта и основателността й. Счита, че съдът при постановяване на въззивния си акт се е съобразил с горецитираната практика и че разгледаните в посочените решения случаи, при които е прието,че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя не са идентични с настоящия.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ уволнение е законосъобразно,защото промяната в изискванията за образование за заеманата от ищеца длъжност са променени преди прекратяване на трудовия му договор,изменените изисквания са свързани с работата и функциите на заеманата длъжност и служителят не отговаря на тях. Наведеният довод за злоупотреба с право от страна на работодателя – съдът е преценил като неоснователен и недоказан.
При тези мотиви,поставените от касаторката въпроси – са от значение за решаване на делото/съставляват годно общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/, но не са решени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС /т.е.не е налице основанието за допустимост,на което той се позовава по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/.Гореизложената установена непротиворечива съдебна практика е спазена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт. С оглед наведения довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът е извършил необходимата проверка дали такова е налице при предприетото изменение в изискванията / с въвеждане на изискване за висше образование/ за заемане на длъжността на ищеца „ръководител програма радио”Ф.” и е изложил надлежни мотиви за това.Изводът му, че допълнително въведеното изискване е с оглед нуждите на трудовия процес и не се установява то да е преднамерено /направено с цел уволнението именно на ищеца/ – не може да бъде контролиран от касационната инстанция в настоящата фаза на процеса,защото касае правилността на постановения въззивен акт.
С оглед на изложеното като счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.12г. по в.гр.д. № 5050 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.