2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 13.02.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6579 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Н. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 19.06.2013г. по гр.д.№122/2013г.,с което е отменено частично решението на първоинстанционния съд и вместо това са отхвърлени предявените от А. Н. Т. срещу Н. С. Т. и Т. С. К. искове за възстановяване на запазената му част от наследството на Н. С. Т. чрез намаляване на извършените със завещание от 24.12.2003г. завещателни разпореждания, както и предявените от А. Н. Т. срещу С. Н. Т. искове за делба на масивна сграда и работилница, построени в дворно място от 600кв.м. в м.”Б. хан”, [населено място] и находящите се в работилницата движими вещи.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за значението на приемането на наследството по опис при предявяване на претенция за възстановяване на запазена част от наследство срещу лица, които нямат качеството наследници по закон, призовани към наследяване.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Н. Т. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски / за платен адвокатски хонорар за защита срещу касационната жалба/, посочени в отговора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С приемането на ТР №3/2013г. от 19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС беше преодоляно съществувалото в съдебната практика противоречие по въпроса за значението на приемането на наследството по опис при предявяване на претенция за възстановяване на запазена част от наследство срещу лице, което няма качеството наследник по закон, призован към наследяване. Според дадените в т.4 на това тълкувателно решение указания по прилагането на чл.30,ал.2 ЗН, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
Изводите на въззивния съд в обжалваното решение съответстват на така възприетото като правилно от ОСГК становище – прието е, че предявените от А. Н. Т. срещу Н. С. Т. и Т. С. К. искове за възстановяване на запазената му част от наследството на Н. С. Т. са неоснователни, тъй като не е установено да е приел наследството по опис. Изложени са съображения, че извършените със завещанието от 24.12.2003г. разпореждания са частни и приложение следва да намери разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН, а именно, че ако наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да я възстанови спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е да е приел наследството по опис. Н. С. Т. е внук на Н. С. Т., а Т. С. К. е негова сестра, т.е. и двамата не са наследници по закон, призовани към наследяване /призовани към наследяване са синовете на наследодателя А. Н. Т. и С. Н. Т./. Прието е,че за да бъде уважена претенцията на А. Н. Т. за възстановяване на запазената му част спрямо тях е необходимо да е приел наследството по опис, което в случая не е налице.
Поставеният от касатора въпрос следователно е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС и доколкото съществуващото противоречие по този въпрос следва да се счита за преодоляно, то не е налице поддържаното в изложението основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба С. Н. Т. следва да бъде присъдена сумата 1486лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.06.2013г. по гр.д.№122/2013г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Н. Т. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на С. Н. Т. сумата 1486лв. / хиляда четиристотин осемдесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,