2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
ГР. С., 21.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2015 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5719/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №337/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 5 000 лв. предявеният от О. Д. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 З., за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.212, ал.4, вр. с ал1 и чл.26, ал.1 НК. В частта до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че обжалваното решение противоречи на трайната практика на ВКС и съдилищата в цитираните решения по въпроса за необходимостта при присъждане на обезщетението за вреди по чл.2 З. да се установи и изследва пряката причинна връзка между конкретното основание за отговорност на държавата и претендираните вреди. От значение за точното прилагане на закона, поради липса на съдебна практика е въпросът: от кой момент се преклудира правото по чл.5 от З. – с отговора на исковата молба или с прилагане на нохд, ако е водено в друг съдебен район и ответникът не е имал достъп до него, т.е., обективно не е могъл да направи възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, въз основа на данните по нохд, както според касатора е в случая.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: въззивният съд е изследвал и установил въз основа на данните по делото причинната връзка между незаконното обвинение и предявените за обезщетяване вреди, както е указано в ТР №3/05 г. и цитираната в изложението на касатора практика. Приел е, че незаконното обвинение се е отразило негативно върху репутацията на ищеца и отношението към него на обществената среда, в която живее и работи. При определяне обема и тежестта на вредата е отчел, че репутацията на ищеца не е била безупречна, защото той е осъден по други две обвинения, съответно преди и по време на процесното наказателно преследване. Отговорността за вреди от незаконното обвинение в случая поглъща тази за вредите от незаконното задържане под стража – ТР №3/05 г., т.13. Обезщетение е присъдено само за част от твърдените вреди, като за друга част искът е отхвърлен с подробни съображения за недоказаност на вредите.
Вторият от въпросите е застъпен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, на която въззивното решение съответства. Така в р. по гр.д. №372/10 г. и по гр.д. №1384/12 г. на четвърто г.о. е посочено, че правоизключващото възражение за съпричиняване (позоваване на обстоятелство, което изключва правото на пострадалия да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди), следва да се въведе от ответника в срока по чл. 131 ГПК, или в първото заседание по делото в отговор на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото – 145, ал.1 ГПК. С р. по гр.д. №32/12 г. на четвърто г.о. е прието за неоснователно твърдението на прокуратурата, „че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, като не приложил следственото дело и така не дал възможност на касатора да стори съответните възражения по продължителността на наказателното производство. С това свое твърдение касаторът иска да подкрепи виждането си, че ищецът с поведението си е станал причина за привличането му в качеството на обвиняем. Видно от отговора на исковата молба, подобно възражение не е сторено, поради което и при условията на чл. 133 ГПК касаторът като ответник е загубил правото си да стори това, след като не се твърдят и установяват особени непредвидени обстоятелства за този му пропуск”. Същото е прието от въззивния съд и по настоящото дело във връзка с оплакването на касатора, като въззивник срещу неразглеждането на възражението му по чл.5 З.. Възражението не е заявено както в първия, така и в допълнитителния отговор на исковата молба, според констатираното в опр. на първоинстанционния съд на л.57-58 от делото.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №337/14 г. от 1.07.14 г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: