О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 09.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №948/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Надежда Д. Д. от [населено място] срещу решение №2313 от 24.11.2015 г. постановено от САС, ІV г. с-в по гр.д. №2699/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 20.03.2013 г., постановено по гр.д. №11893/2011 г. на СГС, 76 с-в, в обжалваната част, с която [фирма]-гр. София е осъдено да заплати на касатора застрахователно обезщетение в размер на 107 114 лева, ведно със законната лихва по застраховка „Бонус Каско” –застрахователна полица № 50209738 изд. на 18.09.2008 г. и сумата от 8 427,60 лева-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, както и в частта за разноските и, вместо него, е постановено друго, с което исковите претенции са отхвърлени изцяло като неоснователни и ищцата е осъдена да заплати разноските на ответника в размер, съответно на : 2790 лева-пред първа и 4253,30 лева пред въззивна инстанция.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1и т.2 ГПК.
Ответната страна [фирма]–гр.София не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Между страните по спора не е налице действително възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Бонус Каско”– застрахователна полица № 50209738 изд. на 18.09.2008 г. от ЗАД”Б. В. И. Г. с предмет: л.а. Ауди Q 7 с номер на рама WAUZZZ4L97D019328 и номер на двигател B. 005492, с рег. [рег.номер на МПС] , доколкото ищцата не е придобила правото на собственост върху посоченото МПС по договор за продажба от 15.09.2008 г, сключен между нея и И. Опришанов И. като продавач. Съдът се е позовал на събраните по реда на Регламент /ЕО/ №1206/2001 на Съвета на ЕС писмени доказателства, според които същият лек автомобил, с идентичен модел и номер на рамата е произведен в Германия през 2006 г. и е закупен от италианския гражданин г-н Талиенте, който го е продал през 2010 г. на А. Ломартире. Автомобилът е бил периодично обслужван в периода 2006 г.- 2011 г. в различни сервизи на територията на РИталия. По делото са налице данни и за това, че Талиенте е обжалвал неправомерната дерегистрация на автомобила като негова собственост и автомобилът е бил отново регистриран на негово име. В Първо РПУ-СДВР е образувано досъдебно производство ЗМ №15231/2011 срещу неизвестен извършител за съставяне на неистински документ – италиански образец за регистрация на същия автомобил с цел да бъде използван. На база изложените факти, съдът е направил извод, че праводателят на ищцата И. Опришанов И., като продавач, не е бил собственик на застрахованото имущество и следователно ищцата също не е придобила правото на собственост върху него по силата на сключения помежду им договор за продажба от 15.09.2008 г., въпреки последващо издадения на нейно име регистрационен талон за това, доколкото последният не представлява придобивно основание и има само удостоверително значение. От последното е направен извод за недействителност, по смисъла на чл.195 ал.1 КЗ-отм. , на сключения между страните по спора договор имуществена застраховка „Бонус Каско”– застрахователна полица № 50209738 изд. на 18.09.2008 г. от [фирма] , доколкото ищцата като несобственик на застрахованото имущество не притежава и застрахователен интерес в смисъла на правнопризната защита срещу последиците от настъпването на застрахователното събитие, в случая- кражба на автомобила на 28.09.2008 г. в [населено място]. Ето защо, съдът е счел и исковите претенции за заплащане на застрахователно обезщетение и лихва –обезщетение за забава за неоснователни и ги е отхвърлил.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат правни въпроси, които се свеждат до: легитимацията на лицето, сключило имуществена застраховка като носител на правото на собственост върху застрахованото имущество , начина на нейното доказване и последиците относно действителността на самия застрахователен договор, с оглед изискването за наличие на застрахователен интерес като предпоставка за действителност на последния -чл.195 ал.1 КЗ-отм.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат твърдения, че по тези въпроси обжалваното решение е в противоречие с посочената практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №874/18.11.2009 г. по гр.д. № 4074/2008 г. на ІІІ г.о., Р №792/12.01.2011 г. по гр.д. № 281/10 ІІІ г.о. и Р №213 от 21.01.2015 по т.д. № 4131813 на Първо т.о., както и с Р на САС по гр.д. № 1773/2003 г.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, така формулираните въпроси са обуславящи изхода по спора, но по тях липсва противоречие с посочената практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №874/18.11.2009 г. по гр.д. № 4074/2008 г. на ІІІ г.о., Р №792/12.01.2011 г. по гр.д. № 281/10 ІІІ г.о. и Р №213 от 21.01.2015 по т.д. № 4131/13 на Първо т.о.. В последното от цитираните решения ясно е отговорено, че липсата на застрахователен интерес е налице при доказано право на собственост върху застрахованото имущество на трето лице, какъвто е настоящият случай, и при липса на одобрение от собственика по чл.201 ал.2 КЗ-отм.. В Р №874/18.11.2009 г. по гр.д. № 4074/2008 г. на ІІІ г.о. и Р №792/12.01.2011 г. по гр.д. № 281/10 ІІІ г.о е застъпено становището, че свидетелството за регистрация на МПС е частен свидетелстващ документ, който може да бъде оспорен относно истинността на неговото съдържание при пълно насрещно доказване на липсата на придобивно основание в полза на застрахования, което е налице в настоящия случай. Следователно, възприетите с обжалваното решение отговори на поставените правни въпроси напълно съответстват на задължителната за съдилищата практика на ВКС, което води до извода за липса на предпоставките за допускане до касация, както по т.1 на чл.280 ГПК, така и по т.2 на същия текст.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2313 от 24.11.2015 г. постановено от САС,ІV г. с-в по гр.д. №2699/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.