Определение №81 от по гр. дело №1424/1424 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 81
 
София, 21.01. 2010г.
 
 
 
  
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА
                                                                    БОРИС ИЛИЕВ
 
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1424 по описа за 2009г. и приема следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Б. и Т. като процесуални представители на Р. Г. Д. от София срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 22. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 588/2008г.
Ответниците по касационната жалба Т. И. Т. – Д. и П. А. М. от София не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Добричкият окръжен съд по въззивна жалба само на Р. Д. е отменил решението на Каварненския районен съд от 05.VІ.2008г. по гр.д. № 318/2005г. в частта по предявените от П. М. срещу Р. Д. и Т. Д. искове по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.26 ал.2 от ЗЗД и по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ и вместо него е постановил друго, с което е обявил за нищожен като привиден /чл.26 ал.2 от ЗЗД/ договорът за покупко-продажба на нива с площ 5 дка в землището на с. Д. за сумата 1300лв., сключен между П като продавач и Р. Д. /чрез пълномощник/ като купувач по време на брака му с Т. Д. , предмет на нот.акт № 114/2004г., отхвърлил е предявения от М. срещу Д. и Т. Д. иск за отмяна на нот.акт № 132/2004г. и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част, която е за присъдени разноски.
Въззивният съд е приел, че с оглед непроизнасянето на първоинстанционния съд по претенцията за нищожност на договора за покупко-продажба като сключен за противната страна /по делото и по договора/ от пълномощник без представителна власт, предмет на въззивното производство е само претенцията за прогласяване нищожността на договора поради привидност на уговорката относно продажната цена. Приел е, че действително уговорената продажна цена за прехвърляне от ищеца на ответника на процесния имот с нот.акт, вписан под № 132/2004г., не е 1300лв., каквато е вписана в акта. С оглед на това отразеното в нотариалния акт съгласие относно цената е привидно. И тъй като цената е съществен елемент от договора за покупко-продажба, той при обявената цена 1300лв. като цяло е привиден и нищожен. Отделен е въпросът, че привидният договор явно прикрива друг – за покупко-продажба при значително по-висока цена /20000 евро, от които 18500 евро заплатени, а разликата – опростена/. Не е необходимо и съдът не е длъжен да установява точното съдържание на прикрития договор. Това е така, тъй като предявеният иск не е по чл.17 ал.1 от ЗЗД – ищецът не иска установяване съществуването на прикрит /зад привидния/ договор. Предявяването на такъв иск е в интерес на ответниците, тъй като те черпят права от прикрития договор. Тъй като в първоинстанционното решение не е конкретизирано, че е нищожен поради привидност договорът за покупко-продажба при цена 1300лв., то следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се прогласи нищожността на договора, обективиран в посочения нот.акт.
По претенцията по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ е прието, че тя е неоснователна. Ищецът не е трето лице по смисъла на тази разпоредба, а и нотариален акт за сделка е извън нейното приложното поле. Това е така, тъй като той не удостоверява материални права, а сключването на договор. И след като договорът бъде обявен за нищожен, решението се вписва, което автоматично води до отпадане на легитимиращия ефект на нотариалния акт. Отмяната по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ касае само констативни нотариални актове и такива, издадени по обстоятелствена проверка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществения за изхода на спора въпрос, неформулиран изрично, следва ли съдът да приложи правилата относно прикритият договор, установявайки действителните отношения между страните, въпреки че не е сезиран с искане за произнасяне по клаузите на прикритата сделка и за установяване на нейната действителност, по който въпрос е налице противоречива практика, обективирана в четири решения на състави на ВС и на ВКС, може ли да се говори за нищожност на привидната сделка само при наличие на абсолютна симулация или такава е възможно да се обяви и по отношение на относителна симулация, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се и че съдът е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, в която няма постановен диспозитив, поради което решението в тази му част е недопустимо.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че с представените четири решения на състави на ВС и на ВКС се обосновава наличието в случая на противоречива съдебна практика по първия релевиран от касатора въпрос, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По втория релевиран въпрос въззивният съд не се е произнесъл, поради което относно него не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд няма произнасяне и по третия релевиран въпрос. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното такова само в частта за присъдените разноски, но не и относно претенцията за нищожност на договора за продажба поради липса на представителна власт. Съдът изрично е посочил в мотивите си, че поради непроизнасяне с решение по тази претенция тя не е предмет на въззивното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГО, от 22. ХІІ.2008г. по гр.д. № 588/2008г.
УКАЗВА на касатора Р. Г. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС на РБ 40лв. държавна такса, като в същия срок представи копие от вносния документ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top