О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
Гр.София, 10.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 756 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба К. “С”, гр. С. срещу решение № 110/30.04.2009г., постановено по гр.д. № 42/2009г. от Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 119/16.12.2008г. по гр.д. № 932/2008г. на Сливенския районен съд за отмяна на решението от 12.02.2008г. на извънредното общо събрание на кооперацията за изключване на Т. Я. К. като член – кооператор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основа на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Т. Я. К., гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Сливенски окръжен съд е приел, че искът по чл.58 ЗК е предявен в срока по ал.3, като е приложил правилото на чл.33, ал.2 ГПК /отм./ за броене на сроковете, както и че решението на общото събрание за изключване на ищеца е взето в нарушение на чл.13, ал.3 ЗК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Според касатора предявеният иск е недопустим, тъй като не е спазен срокът по чл.58, ал.3 ЗК, а разместването в точките на дневния ред е направено по съгласието на член – кооператорите, поради което решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС .
По първия въпрос за допустимостта на предявения иск касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС неправилно е приет за начало на течението на двуседмичния срок момент, различен от датата на вземане на атакуваното решение.
Законът за кооперациите и цитираната от касатора съдебна практика, вкл. ТР № 4/2006г. по т.д. № 4/2005г. на ОСГТК на ВКС предвиждат предявяването на иска по чл.58 ЗК в двуседмичен срок от деня на решението. Срокът е процесуален и за броенето му приложение намира нормата на чл.33, ал.2 ГПК /отм./, т.е. срокът изтича в съответния ден на последната седмица. Атакуваното решение е взето на 12.02.2008г. /вторник/, а исковата молба е предявена на 26.02.2008г., т.е. след две седмици и денят е вторник.
С оглед на служебната преценка на ВКС за допустимост на обжалвания акт, не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.
По втория въпрос тезата на касатора е, че практиката на ВКС /ТР № 4/2005г. и Р. № 504/01.07.2004г. по т.д. № 749/04г. на ВКС, І т.о./ допуска разместване на точките от дневния ред при провеждане на събранието, разрешение, което различно от правилото на чл.13, ал.3 ЗК, т.е. решението на общото събрание за изключване на член – кооператор не е задължително да е по точка първа от дневния ред, ако има съгласие за това.
В цитираната практика подобно разрешение и тълкуване на закона не е дадено. Решение № 504/04г. разглежда въпроса за недопустимост на съдебния акт по чл.58 ЗК, когато искът е уважен на основание, различно от заявеното. В случая, основанието за незаконосъобразност на решението за изключване с оглед нарушението на чл.13, ал.3 ЗК, е посочено на стр.1 от исковата молба. Разпоредбата на закона не е отразена чрез посочване на законовия текст, но е дадено описание на нарушението, което представлява въвеждане на конкретното основание за отмяна на решението на общото събрание по чл.58 ЗК. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/30.04.2009г., постановено по гр.д. № 42/2009г. от Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.