5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 811
гр. София, 01.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № N 2789/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. З. П., чрез пълномощника му – адвокат М. Д. срещу решение № 290 от 07.03.2016 г. по гр.дело № 277/2016г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
Ответникът – В. Основно Училище /Второ ОУ/ „Н. Й. В.”, [населено място], чрез пълномощника си – адвокат В. П. е на становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 31 от 06.01.2016 г. по гр. дело № 11913/2015 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 10 състав за отхвърляне на искове, предявени от настоящия касатор против ответника по касация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 600 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 03.08.2015 г. до 03.09.2015 г. и са присъдени разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 560 лв. За да постанови този резултат съставът на Варненски окръжен съд /В./ е приел, че с процесната заповед № РД – 09 – 770/03.08.2015 година на директора на В. ОУ е прекратено безсрочно трудово правоотношение за заеманата от ищеца длъжност „старши възпитател”, поради наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ на 06.08.2015 г. за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. В мотивите на решението са разгледани фактическите основания, формиращи дисциплинарните нарушения и е констатирано, че с поведението си П. осъществявал психически и сексуален тормоз по отношение на своите колежки, създавал психологически климат на нетърпимост, като действията на служителя са квалифицирани по чл. 43, т. 21 и чл. 58, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред и Закона за зашита от дискриминация. Оплакванията на ищеца за нарушения при издаване на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ са отхвърлени, като неоснователни. По – конкретно твърдението за нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ е отхвърлено от въззивния съд с мотива, че заповед № РД – 09 – 770/03.08.2015 година на директора на Второ ОУ препраща към оплаквания, обективирани в докладни, в които са описани конкретните прояви на въззивника, приети от работодателя за нарушения на трудовата дисциплина, за които същият е бил уведомен. Твърдението за нарушение на чл. 193 КТ също така е отхвърлено, като неоснователно поради установяване на фактическия състав на чл. 193, ал. 3 КТ. Констатирано е спазването от страна на работодателя на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Извършването на описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения е прието за доказано, а разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ за спазена при определяне на наказание по чл. 188, т. 3 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи по съществото на спора, като се поддържа, че съдът не е изследвал „в пълнота защитата на основните права” на ищеца, допуснал е нарушения, водещи до недопустимост на въззивното решение. Липсва основание за допускане касационен контрол за проверка на валидността и допустимостта на решението. Съдебният акт, предмет на настоящата жалба е постановен от надлежен орган – въззивен съд, в рамките на правораздавателната му власт, в надлежен състав, в писмена форма при изложение на ясни мотиви и диспозитив. За това същият акт е валиден, както и процесуално допустим – постановен е при наличието на процесуалните предпоставки за разглеждане на спора по същество, които засягат надлежното упражняване на правото на иск и правото на въззивна жалба. В. е изпълнил служебното си задължение за самостоятелна проверка на допустимостта на съдебното производство, чрез упражняване съдебен контрол относно извършването на валидните процесуални действия по движение и приключване на делото в двете инстанции. Не са относими към разгледаните по – горе основания доводите на страната за неизвършен отвод на състава на В. поради участието на директора на училището, като съдебен заседател. От фактическа страна твърдението не е доказано, в жалбата е изложено неясно, като не е уточнено в кой съд се твърди, че Н. е съдебен заседател и през какъв период от време. Освен това ищецът не е въвел това твърдение процесуално по чл. 23 ГПК, прави го за първи път с касационната жалба. Случаят, така както е описан в жалбата не попада в хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
По отношение на всички въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва мотивирано изложение на допълнителни основания. Касаторът не е изложил конкретно противоречие в разрешенията на въззивния съд по правни въпроси, които са разгледани в обжалваното решение, обусловили са изхода на делото с разрешения в актове на съдилищата, по които е формирана съдебна практика. Липсва обосноваване на противоречие с изброените и приложени съдебни актове. Освен това практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е единствено решението по гр. дело № 640/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 537 от 13.05. 2015 г. по гр. дело № 325/2015 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., но със същото решение съдът не е се произнесъл по правни въпроси, идентични с правните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд с решението, предмет на настоящето производство. Пазарджишкият окръжен съд е разгледал спор, който не е трудов, а е по Закона за защита от дискриминация и с който се пораждат въпроси, неотносими към исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Приложението не съдържа съображения, обосноваващи противоречие на изводите на В. с изводите на Пазарджишкия окръжен съд. Определението на ВКС не формира съдебна практика /в този смисъл са разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Не е мотивирано основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона или която не е актуална предвид промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми. Такива не са посочени от жалбоподателя. Изготвено по този начин приложението не е съобразено с разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/2009 г., т. 4. Първият въпрос – „За значението на правилното изследване от работодателя на наличието на сексуален тормоз на работното място.”, не е обвързан с конкретни разрешения във въззивното решение. Поради това не притежава характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос – „Представлява ли сексуален тормоз или друг вид дискриминация уволнение на основание осъществен сексуален тормоз, когато не е изследвано в пълнота, обективно и съобразно императивните норми на действащото национално и наднационално законодателство ?”, произтича от становище на касатора, което съобразно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 не релевира предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като общите основания по тази разпоредба се извеждат от решаващите мотиви на въззивния съд, а не от становища на страните. Третият въпрос – „Изпълнени ли са изискванията от страна на работодателя при изследване на сексуален тормоз в настоящия случай? „ съвпада по съдържание с първия въпрос и за него следва да се има предвид изложеното по първия въпрос, както и това, че е по съществото на спора, не произтича от конкретно правно разрешение, прието в мотивите на въззивното решение и поради това не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Четвъртият въпрос – „Изпълнява ли поведението на ищеца по процеса дефиницията за сексуален тормоз, уредена в ЗЗДискриминация, Директива № 2006/54/ЕС и Директива 2004/11/ЕС (за това какво представлява сексуалния тормоз и какви проявни форми има, както и фактическия състав на конкретния сексуален тормоз ) ?” също така не произтича от конкретни правни разрешения на въззивния съд, поради което не отговаря на характеристиките на основанието по чл. 280, ал.1 ГПК. Изложеното в приложението относно Директиви на ЕС, английската съдебна практика не е във връзка с правните разрешения във въззивното решение. Доводите по чл. 281, т. 3 ГПК в приложението не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като разглеждането им в настоящето производство е недопустимо.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че по нито един от въпросите в приложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, адвокатско възнаграждение, които видно от представената разписка са в размер на сумата 700 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 07.03.2016 г. по гр.дело № 277/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА М. З. П. да заплати на В. Основно Училище „Н. Й. В.”, [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: