О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София, 17.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1977/ 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 575/ 23.01.2017 г. от М. П. Х., чрез адв.Г. П. и по касационна жалба вх.№ 1187/ 13.02.2017 г. от [фирма],чрез адв.В. А., двете насочени срещу решение № 389/ 09.12.2016 г. по т.д.№ 532/ 2016 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 106/13.06.2016 г. по гр.д.№ 810/2015 г. на Районен съд-Мездра. С него [фирма] в несъстоятелност и касаторът [фирма] са осъдени на основание чл.200 КТ солидарно да заплатят на касатора М. П. Х. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване силикоза първи стадий, ретикуломикронодозна форма, хроничен бронхит обструктивен тип ВН.ДН №-1, ведно със законната лихва от 13.05.2015 г. до окончателното плащане. Искът до пълния му размер от 10 000 лв. е отхвърлен. Двете дружества са осъдени солидарно да заплатят на касатора обезщетения за причинени имуществени вреди в размер на сумите: 1800 лв. допълнителен разход за лекарства за лечение на заболяването силикоза и 2700 лв. допълнителен разход за закупуване на усилваща и здравословна храна,като двете претенции са за периода 13.05.2015 г.-01.05.2018 г.,ведно със законната лихва от 13.05.2015 г. до окончателното плащане. Искът на касатора М. П. Х. срещу дружествата за присъждане на сумата 720 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от допълнителен разход за закупуване на лекарства за лечение на заболяването вибрационна болест в периода 11.10.2012 г.-01.10.2014 г. ведно със законната лихва начиная от 11.10.2012 г. е отхвърлен.Присъдени са разноски. Решението в частта относно [фирма] в несъстоятелност като необжалвано е влязло в сила.
Касационната жалба на касатора М. П. Х. е насочена срещу въззивното решение в частите, с които искът за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 10 000 лв. и искът за имуществени вреди за сумата 720 лв. за лекарства за лечение на заболяването вирбационна болест са отхвърлени.
Касаторът [фирма] обжалва същото в осъдителните части.
В подадени писмени отговори двете страни взаимно оспорват подадените касационни жалби.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационните жалби на касаторите насочени срещу въззивното решение в частите, с които съдът се е произнесъл по исковете за имуществени вреди са недопустими. Цената на всеки един от тях, определена съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК от размера на търсената сума , е под законовия праг от 5000 лв. Касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска под посочения размер е недопустимо, съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
Касационните жалби, насочени срещу въззивното решение, в частите, с които съдът се е произнесъл по иска за неимуществени вреди са процесуално допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок, от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие.
В допустимата част от касационната жалба на касатора М. П. Х. се поддържа оплакване,че въззивният съд не е обсъдил и отчел всички факти и обстоятелства имащи значение за размера на дължимото обезщетение, а именно: стадия на развитие на заболяването, неблагоприятната прогноза, допълнителните неудобства, които му причинява, че заболяването е доживотно, а той е в сравнително млада възраст. Иска спорът да бъде решен по същество.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът М. П. Х. поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В допустимата му част поставя въпросите:
-Длъжен ли е въззивният съд въз основа на доказателствата по делото да формира сам и изложи правните си изводи и представлява ли процесуално нарушение неизлагането на такива изводи; представлява ли процесуално нарушение необсъждането на изложените във въззивната жалба доводи и съображения.
Във връзка с тези въпроси не е посочил и приложил задължителна съдебна практика, а само е заявил,че в нея се отговаря положително на питанията му.
Следващият въпрос е:
-Длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да изложи всички критерии,които е имал предвид и които са относими и имат значение за този размер и представлява ли нарушение на материалния закон и принципа за справедливост неизлагането им.
Намира, че въззивният съд в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 1746/2014 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 5599/2015 г., ІV г.о. и ППВС № 4/23.12.1968 г. само е посочил, че първоинстанционният съд е съобразил правилно принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението.
В допустимата част от касационната жалба на касатора [фирма] се поддържа оплакване за несправедливост на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че заболяването силикоза е в първи стадий , обуславя едва 20% от трудовата неработоспособност на ищеца и се е проявило през 2014 г. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. В допустимата му част поставя въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в настоящия случай. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влязло в сила решение по гр.д.№2426/2011 г. на СГС, с което е решен спор за обезщетение за професионално заболяване силикоза І стадий, обуславящо 20% трудова неработоспособност.
В подадени писмени отговори двете страни взаимно оспорват подадените касационни жалби.
За да постанови решението в частите, обжалвани с касационните жалби в тяхната допустима част, въззивният съд е приел, че касаторът М. П. Х. страда от заболяване силикоза І стадий, ретикуломикронодозна форма, хроничен бронхит обструктивен тип ВН.ДН №-1,установено с ЕР № 0421/13.05.2015 г. Счел е, че при определяне размера на присъденото му обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата 5000 лв., първоинстанционният съд е спазил принципа на справедливост, трайната съдебна практика и е съобразил обстоятелствата по делото, касаещи настъпилите усложнения. Въз основа на назначената съдебно-медицинска експертиза е направил извод, че силикозата е фиброзно заболяване на белите дробове, предизвикано от инхалиране и депониране на свободен кристален силициев диоксид. Здравословно състояние на касатора М. П. Х. не е добро, тъй като при него се наблюдава късна форма на това професионално заболяване, което се развива по типа на хронично протичаща силикоза с хроничен прогресивен ход, водещ до инвалидизация. Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установило, че той пие скъпи лекарства, има нужда от санаториум, но не може да си го позволи и от специален хранителен режим, за да е добре. Оплаква се от трудно дишане, не може да диша без помпичка, състоянието му с времето се влошава. При съвпадане изводите му с тези на първоинстанционния съд е приел, че решението му трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби и на двете страни. Въведените от тях въпроси не отговарят на изискванията , поставени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. ОСГТК-т.1, за да изпълнят приложното поле по чл.280 ал.1 ГПК на общо основание. Според дадените в него разрешения въпросите не трябва да са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Питанията, съдържащи се в касационните жалби се отнасят именно до правилността на въззивното решение и са детерминирани от становищата на касаторите за допуснати процесуални нарушения при постановяването му. Изложените доводи имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъждани в производство по чл.290 ГПК, след успешно селектиране на касационната жалба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК трябва ясно и категорично да бъдат отграничени от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като само първите могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК , което не е сторено. За да е налице допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, отклонението на съдържащите се във въззивното решение правни изводи от разрешенията в задължителната съдебна практика, трябва да е налице при пълен фактически идентитет. Касаторът е задължен да направи анализ и съпоставка на приетото в обжалваното решение и в приложената практика, а не само да изброява съдебни актове от нея. Същото се отнася и за обосноваване наличието на допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. И в съдебната практика, и в задължителната практика , обстоятелствата от които зависи определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди се посочват конкретно и са разнородни. Именно поради конкретиката на различните случаи е невъзможно определяне на единни основни критерии за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Неговият справедлив размер не е абстрактно общовалидно понятие, включително и когато се разглеждат случаи за обезщетяване на такива от професионално заболяване силикоза І стадий при определена 20% нетрудоспособност,както се поддържа в касационната жалба на ответника.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за предмет недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби.
При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 575/23.01.2017 г. от М. П. Х. и касационна жалба вх.№1187/13.02.2017 г. от [фирма], срещу решение № 389/ 09.12.2016 г. по т.д.№ 532/ 2016 г. на Окръжен съд-Враца, в частите, с които е потвърдено решение № 106/ 13.06.2016 г. по гр.д.№ 810/ 2015 г. на Районен съд-Мездра, за осъждане на ответника на основание чл.200 КТ да заплати на ищеца обезщетения за причинени имуществени вреди в размер на сумите: 1800 лв. допълнителен разход за лекарства за заболяването силикоза , 2700 лв. допълнителен разход за закупуване на усилваща и здравословна храна,като двете претенции са за периода 13.05.2015 г.-01.05.2018 г., ведно със законната лихва от 13.05.2015 г. до окончателното плащане и за отхвърляне на иска предявен от ищеца срещу ответника за присъждане на сумата 720 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от допълнителен разход за закупуване на лекарства за вибрационна болест в периода 11.10.2012 г.-01.10.2014 г., ведно със законната лихва, начиная от 11.10.2012 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1977/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №389/09.12.2016 г. по т.д.№532/2016 г. на Окръжен съд-Враца в останалите обжалвани части по двете касационни жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационните жалби са оставени без разглеждане и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: