О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
гр. София 17.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5090 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма], [населено място], чрез адв. И. И. срещу решение № 109/28.06.2016 г., постановено по в.гр.дело № 79/2016 г. на Силистренския окръжен съд с което е отменено решение № 440/16.10.2015 г., постановено по гр.дело № 246/2015 г. на Силистренския районен съд и вместо това са уважени предявените искове от Р. К. Д. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ. Същото въззивно решение е обжалвано и в частта, с която е отменено допълнително решение № 494/16.02.2016 г., постановено по гр.дело № 246/2015 г. на СРС по реда на чл.250 ГПК в частта, с която искът по чл.344,ал.1,т.3 ГПК е отхвърлен до размер на сумата 3 228.24 лв. и вместо това този иск е уважен за сумата 3228.24 лв., обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за период от шест месеца, заедно със законната лихва, считано от 13.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е отменено определение № 3726/14.12.2015 г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.дело № 246/2015 г. на СРС в частта, с която Р. К. Д. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] горницата над сумата от 221.26 лв. до присъдения размер от 2 260 лв. разноски за производството пред районен съд [населено място], като в останалата част е потвърдено определението на СРС и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 66.59 лв. разноски за въззивното производство.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани въпросите: 1. конкретното прекратяване на трудовото правоотношение с Р. К. Д. е извършено не поради съкращаване в щата, а прикрива тенденциозно негативно отношение на ръководството на дружеството към него, тъй като същият е уволнен само седмица след като е влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 287/2013 г. на СОС е отменена предходна заповед за уволнението му и същият е възстановен на заеманата от него длъжност”моряк”. Доказана ли е трудова злополука, претърпяна от Р. К. Д. през 2012 г., както и, че чрез уволнението му работодателя целял да бъдат избегнати негативните за дружеството последствия от евентуални претенции в резултат на злополуката, 2. налице ли е реално съкращение в щата при положение, че реално са премахнати щатни бройки от щатното разписание на предприятието с представени по делото доказателства за това – декларирани от [фирма] в ТД на НАП В. трудови договори и допълнителни споразумения – 17 бр. за периода от 15.12.2014 г. до 01.04.2015 г., официално изготвена от ТД на НАП В. справка за декларираните и реално заети работни места за периода от 15.12.2014 г. до 01.03.2015 г., поименни и щатни разписания в дружеството, заключение на съдебно-икономическа експертиза или наличие на фиктивно съкращаване в щата предвид обстоятелството, че след съкращението на Р. К. Д. са установени екипажни списъци за дълбачка „Д.” с рег. № Р-2135/16.12.2014 г. от 16.12.2014 г. с лица И. К. Й., Н. И. М. и Ю. А. И., с рег. № Р-2165/22.12.2014 г. от 22.12.2014 г. с лица И. К. Й., Н. И. М. и Ю. А. И. и с рег. № Р-118/22.01.2015 г. от 22.01.2015 г. с лица Н. И. М., К. Г. А. и И. М. А., като посочените лица не са новоназначени, те са били назначени в дружеството работодател на длъжност „моряк”, видно от приложените поименни щатни разписания, много преди съкращението на щатното разписание от 15.12.2014 г., обстоятелство, което е било известно на въззивния съд, видно и от самото атакувано решение. Възможно ли е според КТ работодателят да разчита на служители назначени преди съкращение в щатното разписание, за по-нататъшно решаване на задачи, свързани с основната дейност на дружеството? 3. Законосъобразно ли са приобщени към материалите по делото сочените екипажни списъци и техните преводи/неприложени с исковата молба, не е направено искане за събирането им до първо съдебно заседание, приобщени след трето съдебно заседание, а преводите приобщени и приети едва от въззивния съд/ и представляват ли доказателство за трудови правоотношения между корабособственика-работодател и лицата включени в тях. Възможно ли е да се включат в тях и лица без трудови правоотношения с корабособственика-работодател? 4. възможно ли е документ, написан на чужд език, различен от официално приетия български език да бъде приет като писмено доказателство без да е приложен към него лицензиран превод, може ли преводът му да бъде представян на по-късен етап пред въззивната инстанция. Възможно ли е да съществува такъв интервал между представянето на документ на чужд език и неговия превод и кой определя този интервал с каква продължителност може да бъде. Може ли този превод да се приема от въззивния съд, не като приемане на нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, а приема представения превод, че има характер на „уточнение”? 5. документ приет като годно доказателство по делото в нарушение на процесуалните норми по събиране на доказателствата може ли да послужи за обосноваване на решението? 6. Чия е доказателствената тежест за доказване периода на оставане без работа вследствие незаконно прекратяване на трудовото правоотношение. Въпросите под №№ 1,2,3,4 и 5 според жалбоподателя са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По шестият въпрос жалбоподателят сочи, че е налице противоречива практика на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца Р. К. Д. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за неговата отмяна, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Прието е за безспорно по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, прекратени, считано от 16.12.2014 г. със заповед №162/15.12.2014 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване в щата. Възоснова на събраните доказателства по делото е прието също, че до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът Р. Д. е заемал длъжността „моряк“, в бригада „Д.“, звено дълбачка „Д.“ в ответното дружество. Съдът е приел, че според приложеното пред първоинстанционния съд щатно разписание за периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г. щатните бройки за длъжността „моряк“ в звено дълбачка „Д.“ са 7. Прието е за установено, че на 15.12.2014 г. е утвърдено ново щатно разписание за периода 15.12.2014 г. – 31.12.2014 г., като бройките за длъжността „моряк“ вече са 2. Посочил е, че от приложеното пред районния съд поименно щатно разписание от 15.12.2014 г. е установено, че лицата, заемащи длъжността „моряк“ в звено дълбачка „Д.“ са Н. И. М. и А. К. Г..
Въззивният съд е посочил, че по делото са приети като доказателства екипажни списъци, представени от ответното дружество пред Дирекция „М. а. – Р.“ към Изпълнителна дирекция „М. а.“ за периода 12.10.2014 г. – 30.06.2015 г. Прието е за установено от екипажен списък вх. № Р-2135/16.12.2014 г., че въззиваемото дружество е декларирало, че на дата 16.12.2014 г. лицата, изпълняващи длъжността „моряк“ в звено дълбачка „Д.“ са 3 (три) на брой, като поименно това са лицата И. К. Й., Н. И. М. и Ю. А. И.. Прието е също за установено от екипажен списък вх. № Р – 2165/22.12.2014 г., че на 22.12.2014 г. служителите на длъжността „моряк“ в посоченото звено също са трима – лицата И. К. Й., Н. И. М. и Ю. А. И.. Посочил е, че според екипажен списък вх. № Р – 118/22.01.2015 г. на 21.01.2015 г. лицата, заемащи длъжността моряк в звено дълбачка „Д.“ също са 3 (три) на брой, като това са Н. И. М., К. Г. А. и И. М. А.. Съдът е приел за установено от останалите екипажни списъци, отнасящи се за периода 05.02.2015 г. – 30.06.2015 г., че лицата изпълняващи длъжността моряк в звено дълбачка „Д.“ при ответното дружество са двама, трима или четирима на брой.
Въззивният съд е приел, че съкращаването на 5 бройки от длъжността „моряк“ в [фирма] е обусловило извършването на подбор по реда на чл. 329 ГПК, че в съответствие с посочената разпоредба работодателят е назначил със Заповед № 455/12.12.2014 г. комисия, която да извърши подбора между всички служители на тази длъжност по критериите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е, че в изпълнение на възложената задача комисията е въвела конкретни правила за извършване на подбора по зададените критерии, които са детайлизирани. Посочил е, че след провеждане на процедурата по подбора ищецът като един от служителите, събрал най-малко точки, бил предложен на ръководството на дружеството като лице, с което трудовото правоотношение следва да бъде прекратено поради съкращаване на щата.
Съдът е посочил, че пред първоинстанционния съд и във въззивното производство ищецът поддържа становището, че уволнението е извършено не поради съкращаване в щата, а прикрива тенденциозно негативно отношение на ръководството на дружеството към него, тъй като същият е уволнен само седмица, след като с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №287/2013 г. на Окръжен съд – Силистра е отменена предходна заповед за уволнението му и същият е възстановен на заеманата от него длъжност „моряк“. Приел е, че ищецът излага твърдения, че през 2012 г. е претърпял трудова злополука и счита, че чрез уволнението му работодателят цели да бъдат избегнати негативните за дружеството последствия от евентуални претенции в резултат на злополуката, че реално съкращение в щата няма, тъй като от приложените екипажни списъци било видно, че след неговото уволнение в звено дълбачка „Д.“ броят на лицата, изпълняващи длъжността „моряк“ бил в повече, отколкото утвърдения по щатно разписание брой – обстоятелство, което не било изследвано от районния съд, че процедурата по подбора е извършена в нарушение на закона и води до незаконосъобразност и на заповедта за уволнението му.
Посочил е също, че оспорвайки възраженията по исковата молба и жалбата на ищеца, процесуалният представител на ответника счита, че начинът на извършване на подбора е законосъобразен и, че оспорва твърдението, че има назначени други лица на същата длъжност в периода около уволнението.
От правна страна е прието, че съкращаване на щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност, че съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Според въззивния съд основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Прието е, че съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата.
Въззивният съд е приел за установено, че на 15.12.2014 г. е утвърдено ново щатно разписание за периода 15.12.2014 г. – 31.12.2014 г. за звено дълбачка „Д.“, като бройките за длъжността „моряк“ вече са 2 (две). Посочил е, че на основание чл. 40, б. „в“ от Правилника за реда в корабоплаването по вътрешните води в Н. Република България, корабите, плаващи по вътрешните води задължително се освидетелстват със списък на екипажа, в който се вписват лицата, съставляващи екипажа на кораба, като на основание чл. 53 от посочения правилник екипажният списък се подменя (заверява) при всички случаи на смяна на член от екипажа. Прието е за установено от приложените по делото екипажни списъци, че непосредствено след уволнението на ищеца повече от две лица фактически са осъществявали функциите на моряк в посоченото звено, въпреки че по щатно разписание броят им следва да е 2. Формиран е извод, че в такава хипотеза не може да се приеме, че в предприятието на работодателя е извършено реално съкращаване на щата.
Изведен е и извод, че наличието на фиктивно съкращаване в щата е достатъчно, за да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно, без да се разглеждат останалите, наведени във въззивната жалба оплаквания.
При тези съображения въззивният съд е приел, че следва да се признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед №162/15.12.2014 г. на управителя на [фирма], съответно да се отмени заповедта и ищецът да се възстанови на длъжността „моряк“ в бригада „Д.“, заемана преди уволнението,
По предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ според въззивния съд брутното трудово възнаграждение, което следва да се приеме за база за определяне на обезщетението е в размер на 684,40 лв., което е установено от приетото по делото заключение по съдебно – счетоводната експертиза. Прието е, че поради незаконността на уволнението на жалбоподателя се дължи обезщетение за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.02.2015 г. – до окончателното му изплащане в общ размер от 4111,40 лв., като искът за горницата над 4111,40 лв. до претендирания размер от 4240,80 лв. като неоснователен следва да се отхвърли. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По възражението за прихващане е прието, че в писмения отговор в срока по чл. 131 ГПК дружеството – работодател се е позовало на извършени в полза на ищеца плащания на обезщетения по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер от 1380.03 лв., като е въведено възражение за прихващането им при условие, че искът по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ бъде уважен. Прието е също за установено от заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза – първоначално и допълнително, че ответникът по иска на 22.01.2015 г. е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 621 лв., както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 269,16 лв. или общо сумата от 890,16 лв. Според въззивния съд изплащането на тези обезщетения е дължимо само при законност на уволнението и при признаване на уволнението за незаконно изплатените обезщетения подлежат на връщане поради отпадане на основанието за плащането им. С оглед изводите за дължимост на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ съдът е приел, че следва да бъде извършено съдебно прихващане с вземанията на дружеството – работодател със сумата от 890,16 лв. – изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1 и по чл. 222, ал.1 КТ.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по първи, втори и трети въпроси от изложението, тъй като въпросите не са правни, а касаят правилността на обжалваното въззивно решение. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според цитираната практика материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид тази практика на ВКС съдът намира, че първия, втори и трети въпроси касаят правилността на обжалваното решение и представляват касационни основания за отмяна на чл.281,т.3 ГПК. Разрешението им е обусловено от преценка на събраните доказателства по делото. Поради това съдът приема, че тези въпроси не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. За да е налице това основание съгласно т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./, с което да е разрешен същият правен въпрос. С оглед на това е невъзможна преценката за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл. 185 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика на ВКС, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Поради това съдът преценява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по петия въпрос от изложението. Същият е поставен общо и хипотетично и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Неустановяване на общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК е достатъчно основание за да не се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по шестия въпрос от изложението. Въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя [фирма], [населено място], чрез адв. И. И..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 109/28.06.2016 г., постановено по в.гр.дело № 79/2016 г. на Силистренския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2504/04.08.2016 г., подадена от ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], р-н „П.”, [улица], офис № 3, чрез адв. И. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: