О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
гр. София 21.12.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4645 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата А. В. Т., чрез адв. А. Ж. срещу определение № 13464/25.06.2015 г. по ч.гр.дело № 5352/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на А. В. Т. срещу разпореждане от 20.01.2015 г. по гр.дело № 38623/2014 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба по която е образувано делото, поради неизпълнение в срок на дадените указания от съда за внасяне на депозит за назначаване на особен представител на двама ответници.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материални закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателката неправилно въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд, тъй като депозита за особен представител на двамата ответника е реално дължим, че липсва назначен особен представител, на който да се дължи тази сума, че при липсата на такъв назначен особен представител разпореждането е преждевременно извършено в нарушение на процесуалния закони т.решение № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи също, че срока за внасяне на сумата 1200 лв. не тече, тъй като с молба е поискано определяне на срок при бавност и жалбоподателката е поискала също освобождаване на осн.чл. 83,ал.2 ГПК от внасяне на депозита, по което искане съдът не се е произнесъл. Поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за разсрочване на сумите и удължаване на срока за внасяне, че съдът преждевременно е постановил връщане на исковата молба.
В изложението са формулирани въпросите:1. според жалбоподателката обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който произтича неговата представителна власт спрямо отсъстващата страна, че след като по делото няма постановено определение, а само разпореждане и не е назначен особен представител не е възникнало нито задължение, нито е налице оправомощен от съда адвокат, на който да се дължи определената сума, 2. задължен ли е съда да назначи особен представител на отсъстваща страна по чл.47,ал.6 ГПК с определение, така както се сочи в т. решение № 6, в което да посочи конкретен адвокат, който да осъществи процесуалното представителство на отсъстващата страна, 3. следва ли съда в същото определение да определи размера на дължимия депозит за особен представител или може да определи размера на депозита предварително, 4. възниква ли изискуемо задължение за ищеца за заплащане на депозит –за особен представител без съда да е назначил такъв, възниква ли валидно задължение за внасяне на депозит за особен представител при липсата на едната страна в правоотношението и длъжен ли е ищеца да предплаща цялата сума, 5. длъжен ли е съда да изчерпи всички възможности предвидени в чл.42,ал.1 и ал.2 ГПК преди да назначи особен представител на липсващия ответник, 6. длъжен ли е съда служебно да уведоми страна, че съобщенията могат да се връчат от ЧСИ при заплащане на разноските от страната и следва ли да използва и този способ преди да назначи особен представител, 7. може ли съда да върне исковата молба при невнасяне на определен депозит за особен представител преди произнасянето по молбата за разсрочване и удължаване срока за внасяне и искане по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане. Въпросите от п.2-ри до п.7-ми според жалбоподателката са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд жалбоподателката е предявила иск за делба на 10 недвижими имота против ответници, един от които е З. С. Г. и Х. С. Т. с погрешно посочено фамилно име Г.. Посочил е, че жалбоподателката А. Т. е упълномощила адв.Ж. да я представлява пред всички съдебни инстанции по делото, като е приложено и адвокатско пълномощно.
Прието е, че е изпратен препис от исковата молба за отговор от Х. Т. и З. Г., като съобщенията са върнати в цялост с отбелязване, че в рамките на повече от един месец адресата не е открит на адреса. Посочил е, че от изисканата от СРС адресна справка е установено, че адресите на които са регистрирани двамата ответници са тези, от които са върнати съобщенията в цялост. Прието е, че на адресите на ответниците са залепени уведомления на 14.11.2014 и същите не са потърсили книжата по делото в законоустановения срок. Според въззивния съд на 20.01.2015 г. съдът е разпоредил ищцата да внесе депозит за назначаване на особен представител на ответниците Х. Т. и З. Г. в размер на 1200 лв. с указания за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията. Прието е, че съобщението е редовно връчено на ищцата на 02.02.2015 г., чрез адв.Ж..
От правна страна е прието, че първоинстанционния съд е спазил изискванията на чл.47,ал.1 ГПК, че е установено, че ответниците Х. Т. и З. Г. не могат да бъдат намерени на адресите им, съответно е установен адреса по регистрация на същите ответници и е разпоредено залепване на уведомления. Според съда с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението съобщението се приема за редовно връчено – чл.47,ал.5 ГПК и съдът разпорежда същото да се приложи към делото, и назначава на ответника особен представител на разноски на ищеца. Прието е, че съдът няма задължение да предприема други действия, да изчерпва човешките ресурси, да ползва МВР или други органи за издирване на ответниците. Посочил е, че процедурата е ясно определена в чл. 47 ГПК, че определения депозит за назначаване на особен представител е в минимален размер – под минимума определен в НМРАВ – чл.7,ал.4, че съобщението за определения депозит е редовно връчено на страната, чрез адв.пълномощника. Посочил е, че неизпълнението на дадените указание е основание за исковата молба, поради това, че производството по делото не може да продължи без внасяне на депозит и назначаване на особен представител на ответната страна, който да депозира писмен отговор.
Според въззивния съд при призоваване на ответника при условията на чл.47 ГПК назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, че внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му – т.е. че е предпоставка за развитието на процеса. Прието е, че невнасянето на разноски от ищеца – инициатор на процеса, въпреки изричните указания на съда за това е основание за връщане на исковата молба, поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на делото.
Въззивният съд е преценил за неоснователни оплакванията на жалбоподателката в частната жалба, че съдът е възложил върху него разноските за особен представител, съответно и за формата на акта. Прието е за неоснователно и твърдението за преждевременност на извършените от СРС действия, тъй като процедурата по връчване на искова молба за отговор, съответно приложението на чл.47 от ГПК е уредена в ГПК.
Въззивният съд е приел, че дадените указания от първоинстанционния съд с разпореждане от 20.01.2015 г. са правилни, съответно не са изпълнени от ищцата в указания от съда едноседмичен срок. Прието е, че не е поискано освобождаване от разноски от ищцата, продължаване на срока за изпълнение и е направил решаващия извод за законосъобразност на обжалваното разпореждане. С оглед на тези съображения частната жалба на А. Т. е оставена без уважение.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касае правилността на обжалваното определение и е касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение или определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателката е длъжна да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преди да разгледа касационната частна жалба по същество Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали формулираният от жалбоподателката правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение по чл.281, т.3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че формулирания въпрос от жалбоподателката касае правилността на обжалваното определение и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По този въпрос съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд съд, при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите по п.5,6 и 7-ми от изложението. Всеки от тези въпроси не е правен въпрос, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи.
Както се посочи по-горе съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. По т.дело № 1/2009 г. На ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение или определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросите по п.5,6 и 7-ми от изложението не са разрешавани от въззивния съд и не са формирали решаващата воля на съда. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда дали е налице допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по правните въпроси, формулирани в п.2,3 и 4-ти от изложението. Същите касаят приложение разпоредбите на чл.47,ал.6 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по поставените въпроси от жалбоподателката А. В. Т., чрез адв. А. Ж..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение 13464/25.06.2015 г. по ч.гр.дело № 5352/2015 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 104685/26.08.2015 г., подадена от ищцата А. В. Т., С. о., район „Н. И.”, [населено място], [улица], чрез адв. А. Ж..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: