О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 811
София, 26.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май……………………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1102/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
К. И. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. М. от АК-П., е подала касационна жалба срещу решение № 511 от 08.11.2012 година по гр.д. № 772/2012 година на Пазарджишкия окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 253 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 15/2012 г. на районен съд В., с което е отхвърлен иск на касаторката срещу В. А. А. от [населено място] за присъждане на сумата 16 750 лева, представляваща половината от вземанията на ответника от дружествените му дялове в [фирма], [населено място], на обща стойност 33 500 лева, както и сумата 16 750 лева, представляваща половината от вземанията на ответника, касаещи допълнителни парични вноски в [фирма], [населено място], на обща стойност 175 000 лева – иск с правно основание чл.30, ал.1 СК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът В. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-П., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не са налице основания за допускане на обжалването. Претендира разноски по приложен списък на разноските.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, на които се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни въпроси: „Дали доверителката ми е допринесла за придобиване на процесното имущество с труда си, грижите за детето си и работа в домакинството?”; „Отразяване на договорено трудово възнаграждение в трудовата книжка на доверителката ми изключва ли приносът й в придобиване на процесното имущество поради договорено овъзмездяване на труда й, независимо от това дали това трудово възнаграждение е изплатено или не е било изплатено и при положение, че по делото е установено, че доверителката ми е работила във фирмата повече от 8 часа дневно?;„Налице ли е принос в придобиването на имуществото по смисъла на чл.30 СК, изразяващ се в това, че доверителката ми се е грижила за детето си и е работила в домакинството по времето, в което не е упражнявала труд за развиване на търговска дейност на съпруга си като съдружник в търговско дружество, т.е. в периода на междудневната и междуседмичната почивка, и дали тя по този начин е осъществявала едновременно при условията на кумулативност и трите форми на принос, установени в закона…?” и процесуалния въпрос „Дали доверителката ми при условията на главно и пълно доказване е доказала приноси си по смисъла на чл.30 СК в трите алтернативно предвидени от закона форми – личен труд, грижи за детето и работа в домакинството?”
За да отхвърли иска по чл.30 СК съставът на въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест в процеса досежно фактите, от които черпи права /чл.154, ал.1 ГПК/, не е установила принос в придобиването на процесното имущество под някоя от формите, предвидени в закона – с личен труд, с лични средства, с грижи за децата и работа в домакинството. Няма данни и твърдения да е вложила лични средства във фирмата на съпруга си, работила е в нея по трудов договор и е получавала трудово възнаграждение за това, не са й възлагани допълнителни функции извън тези за длъжността, роденото от брака дете е било отглеждано преимуществено от нейната майка и родителите на ответника, а работата в домакинството не се е отличавала с особено внимание и е осъществявана само в извънработно време от двамата съпрузи.
Някои от поставените въпроси са фактически /първият и процесуалноправният/ и излизат извън пределите на настоящото производство. Останалите нямат отношение към решителните мотиви на въззивния съд, свързани с доказването на иска и доказателствената тежест на страните. Отговорите им са ясни и произтича от текста на закона, както е приел и въззивният съд – приносът на съпруга в личното имущество на другия съпруг трябва да се докаже от твърдящия го /ищеца/ и може да се изрази във влагане на лични средства, полагане на труд, грижи за децата или работа в домакинството, които предпоставки могат да са налице алтернативно или кумулативно. В тази насока практиката не е имала затруднения нито при действието на чл.29 СК /отм./, нито понастоящем с текста на чл.30, ал.1 СК, който го възпроизведе почти дословно.
Неоснователно е твърдението на касаторката, че разглежданото решение противоречи на задължителна практика на ВКС /решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 931/2010 г. на І г.о./, нито че е създадена противоречива практика на съдилищата, тъй като приложените съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка. В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК извън твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение е неправилно. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 511 от 08.11.2012 година по гр.д. № 772/2012 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА К. И. П. от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на В. А. А. от [населено място] сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.