5
5
Определение по т. д. № 661/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 661/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№811
София, 28.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на десет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 661 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. Е. И. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. Н. срещу въззивно решение № 532/ 31.03.2011 г. по гр. д. № 119/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 3929/2008 г. на СГС в частта му, с която искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата от уважения размер 15 000 лв., съставляващ присъдено обезщетение за неимуществени вреди, до предявения му размер от 30 000 лв.
Жалбоподателят излага съображения за това, че размерът на присъденото обезщетение е занижен и не компенсира изцяло неимуществените вреди, както и, че въззивната инстанция е приложила неправилно материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с настъпилия вредоносен резултат от пътното транспортно произшествие, както и с присъждани обезщетения за сходни случаи от същия съд.
Излагат се аргументи за претърпените болки и страдания, които, според жалбоподателя, не са обезщетени справедливо.
Ответникът [фирма], [населено място] в писмено изложение излага съображения за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че относно въпроса за правилното приложение на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, съобразно чл. 52 от ЗЗД, съдилищата произнасят множество противоречиви съдебни актове при едни и същи травматични увреждания, присъждайки в пъти по-ниски, съответно – по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Твърди се, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща определяне размера на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно събитие по застраховка “Гражданска отговорност” и неотчитане от съдилищата на застрахователния лимит за обезщетение на пострадалите лица.
В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице тенденция за произнасяне от съдилищата на немотивирани и необосновани съдебни актове досежно определените и присъдени размери на обезщетенията за неимуществени вреди. Посочено и приложено е решение от 19.04.2010 г. по гр. д. № 9327/2009 г. на Софийски градски съд, както и решение № 669/12.07.2010 г. по гр. д. № 399/2010 г.
С първоинстанционното решение, Софийски градски съд е уважил предявения от С. Е. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева от общо заявените с исковата молба 30 000 лв.
С въззивното си решение, САС е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 15 000 лв. до 30 000 лв., като решаващият съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява определеното в първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди.
Значимият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Посочените две съдебни решения съставляват инстанционни актове на решаващите съдилища по една и съща искова молба, като въззивното решение не съдържа означение, че е влязло в сила, поради което не би могло да се приеме за доказано допълнителното изискване на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – даденото от съда разрешение по обуславящия изхода на делото правен въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Но дори и да би могло да се приеме, че е налице влязъл в сила съдебен акт, хипотезите са различни. Според приложеното въззивно решение, съдът е определил обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетен, който в резултат на травматичните увреждания е изпаднал в състояние на „ будна кома”, докато според данните в настоящото производство на жалбоподателя е причинено увреждане, състоящо се в счупване на левия лакът и контузия на дясната длан, което предполага различен подход при определяне на конкретното обезщетение, съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД.
Доводите на жалбоподателя в изложението за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция при определяне на размера на обезщетението, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Неоснователна е и позицията, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди и за процентното съотношение при констатации за принос на пострадалия, произтичат от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година, Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 532/ 31.03.2011 г. по гр. д. № 119/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: