О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
С. 07.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1749 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Август Д. М. от [населено място],чрез процесуалните представители адвока-тите С. и С. против въззивно решение № 1066 от 28.06.2011г. по в.гр.д.№ 890 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1208 от 23.03.2009г. по гр.д.№ 1898/2005г.на Софийски градски съд, като е отхвърлен иска на Август Д. М. срещу Е. Д. Я. с правно основание чл.55 ал.1 изр.2 от ЗЗД за сумата от 25 516.39евро като неоснователен и недоказан.
Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 739 от 15.11.10г.по гр.д.№ 316/10г.на ІV г.о.- ВКС е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане. Посочен е начина на разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.55 ал.1 изр.2 от ЗЗД /хипотеза на получено с оглед неосъществено основание/ – ищецът доказва даването,а ответника – основанието за получаване на облагата.Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин,че има основание да я задържи – дължи нейното връщане. Указа-нията на касационната инстанция са – след като въззивният съд определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства да установи – дали се дължи претендираната сума,в какъв размер и ако част от нея е платена като цена по сключен между страните договор,то – платеното в повече е дадено без основание и подлежи на връщане.
В. съд е приел за неоснователна тезата на ищеца,че процесната сума е преведена на ответника на отпаднало основание.Тезата му за съществуващи,но нереализирани поради липса на съгласие преддого-ворни отношения за сключване на договор за управление на парични средства – е счел за неустановена. Вместо това съдът е приел,че ответникът е установил,че е получил процесната сума не на отпаднало основание,а въз основа на сключен договор за продажба на дялове от капитала на [фирма],чийто съдружник е бил и процесната сума е стойността на притежаваните от него 90 дружествени дяла. В. съд е изложил подробни мотиви,обосноваващи извода му,след обстойно обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност.Съобразил е датите на сключените договори- предварителен договор от 29.05.2001г., по силата на който съдружниците в [фирма] са се задължили до 15.06.01г.да продадат 51%дяловете си на посочено от австрийския купувач лице /адвокат К./срещу 974 000 германски марки, на трите договори с нотариална заверка на подписите от 8.06.01г.,с които съдружниците в [фирма] /ищеца,ответника и свидетеля Б./ са продали на В. К. притежаваните от тях 260 дяла за цена 26 000лв.,както и близостта на датата 20.06.01г.,когато сума от 76 693.78 евро/равностойност на 150 000 германски марки/ е постъпила от Австралийска банка по сметка на ищеца и когато/на същата дата/ той е наредил –една част от нея в размер на процесната сума да бъде преведена на ответника,а друга част на другия съдружник – свидетеля Б., както и на датата 5.07.2001г., когато свидетелят К. е продал същите дружествени дялове на регистрираното в А. дружество. Съдът се е позовала и на показанията на свидетеля К.,както и на съпругата на ответника.Показанията на съдружника Б. е преценил като колебливи, неясни и некореспондиращи с писмените доказателства по делото. В. съд е счел за ирелевантно обстоятелството,че не е установен точния размер на дължимата на всеки от съдружниците цена.
При тези факти – касаторът като акцентира на липсата на договорно или друго правоотношение между страните по делото,задължаващо ищеца да заплаща суми на ответника- поставя като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото и като решавани противоречиво от съдилищата следните три въпроса:
1. за недопустимост на постановения въззивен акт,като постановен по непредявено възражение за симулативност на представения договор за продажба на дялове,който бил привиден и прикривал друг договор, с друго лице и цена.В тази връзка се поставя и въпроса : допустимо и достатъчно ли е позоваването чрез възражение от страна на ответника на относителна симулация относно сделка,която не е въведена в предмета на делото от ищеца е и със страни,различни от страните по делото.Счита,че това може да стане само с иск/отделен или инцидентен/,за да се разкрият съществе-ните елементи на прикритата сделка.Позовава се на две определения на ВКС по чл.288 от ГПК,които са несъотносими /определение № 428 от 20.05.09г.по ч.гр.д.№60/09г.на І г.о. е постановено във връзка с предявен инцидентен иск за установяване на симулативност на сключен договор,но по поставен въпрос, касаещ доказателствените средства за установяването на симулацията, а определение №333/25.06.09г.по ч.гр.д. №175/09г.на ІІІ г.о. е по поставен въпрос за интереса от иска по чл.124 ал.1 от ГПК/,
2.За възможността да се предявява пред въззивната инстанция инцидентен установителен иск, като се позовава на ТР №1/4.01.2001г.на ОСГТК на ВКС и
3.за това дали са съобразени дадените от ВКС указания.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Първият поставен от касатора въпрос – не отговаря на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,съобразно даде-ните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на съда.В случая не е правено възражение за симулативност на представения договор за продажба на дялове и за привидност на сделката и съответно съдът не се е произнасял по такова. В изложените от въззивния съд мотиви няма изводи,свързани със симулативност.В мотивите е изложена обосновка,защо съдът счита,че ответникът, който е получил облагата е доказал по несъмнен начин,че има основание да я задържи.Дали този извод е правилен-е въпрос,който настоящият съдебен състав не може да обсъжда.
По поставения от касатора въпрос –освен общо, не са налице и посочените специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.Представените от касатора актове не обосноват извод за противоре-чивото ме разрешаване,първо защото въззивният съд не се е произнесъл по въпрос за симулативност на сделката и второ, защото цитираните определения са постановени по други въпроси.На въпроса дали ответник, който отрича претендирано право може да оспори иска с възражение,че сключения договор е привиден – е даден положителен отговор в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 80 от 5.05.11г. по гр.д.№ 1262/09г.на ІVг.о.на ВКС.В същото е прието,че разликата между случаите, когато оспорването е направено с възражение,и с инцидентен установите-лен иск е само,че в първия случай не се формира сила на присъдено нещо.
Изложените мотиви за първия поставен от касатора въпрос важат и за втория,защото пред въззивната инстанция не е предявяван инцидентен установителен иск,съответно цитираното Тълкувателно решение е неприложимо.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по третия поставен въпрос,защото в случая въззивния съд е съобразил дадените от ВКС указания.Съгласно чл.294 ал.1 от ГПК задължителни за съда, на който е върнато делото са указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона,а в случая такива не са давани.Освен това-неизпълнението на дадени указания по прилагането и тълкуването на закона води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт,а съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК –такъв въпрос не може да е годно общо основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1066 от 28.06.2011г. по в.гр.д.№ 890 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.