3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
гр. София, 10.11.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 26 октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №442/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Биляр Я. срещу решение №79 от 20.11.2015 г. постановено от ОС-Търговище по в.т.д. №91/2015 г. В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 88 от 07.05.2015 г. по гр.д. 851/14 на РС-Попово и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК ГПК вр. чл.55 ал.1 предл 3 ЗЗД от страна на ищеца ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ-София да бъде признато за установено, че касаторът дължи сумите от: 24 446 лева – отпусната от ищеца на ответника финансова помощ по договор за това № 25-112-02514 от 08.10.2009 и неговото разваляне, поради виновно неизпълнение от страна на последния на насрещните му задължения като ползувател на същата, както и 238,14 лева-лихва за забава на плащането, въз основа на които е постановено и издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че е налице противоречие на обжалвания акт с влязло в сила решение № 459/09.10.2014 г. на РС-Търговище по гр.д. №149/14-основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК до размера на уважената част въззивният състав на ОС-Търговище се е позовал на следните установени по делото факти:
С процесния договор № 25-112-02514 от 08.10.2009 ответникът Д. Б. Я., като ползувател на отпуснатата от страна на ДФ Земеделие финансова помощ по програма „Създаване на стопанства на млади фермери“ в размер на 24 446 лева, се е задължил от своя страна в срок до 08.10.2012 г. да увеличи обработваемата площ на земеделското си стопанство с още 40 дка нови трайни насаждения. По делото е прието, че последният не е изпълнил това свое задължение, което представлява основание за разваляне на договора и връщане на получената сума по него като получена на отпаднало основание-чл.55 ал.1, предл.трето ЗЗД. Договорът е развален с едностранно волеизявление на изп. директор на ДФЗ под формата на писмена покана, връчена на ответника на 16.05.2014 г., с която, също така, последният е призован в седмодневен срок да възстанови на Фонда и получената сума. Съдът е счел за неоснователен доводът на ответната страна, че след като с решение на ВАС, Трето отд. по адм.дело № 2023/14 е обявена за нищожна заповедта, с която директорът на Обл.дирекция на ДФЗ за отказал да заплати остатъка от сумата по договора за фин.помощ и е прекратил действието на последния, то това е пречка за развалянето му по общия ред и за уважаване на претенцията за връщане на даденото на отпаднало основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора два въпроса, които се свеждат до това, дали след като по съдебен ред е обявена за нищожна заповедта , с която директора на Обл.дирекция на ДФЗ за отказал да заплати остатъка от сумата по договора за фин.помощ и е прекратил действието на последния, то това е пречка за развалянето му по общия ред по чл.87 ал.1 ЗЗД и за уважаване на претенцията за връщане на даденото на отпаднало основание. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с практика на съдилищата- влязло в сила решение № 459/09.10.2014 г. на РС-Търговище по гр.д. №149/14 .
Така формулираният правен въпрос е от значение за решаването на настоящият спор, доколкото въззивният съд го е разгледал и въз основа на него е формирал правните си изводи по същество на спора. По отношение на него липсва, обаче втората предпоставка,съгласно чл.280 ал.1,т.2 ГПК: противоречие въпроса на обжалваното решение с посоченото от касатора влязло в сила решение № 459/09.10.2014 г. на РС-Търговище по гр.д. №149/14. С последното , съдът е счел, че следва да се съобрази с решението, с което административната заповед, с която директорът на Обл.дирекция на ДФЗ за отказал да заплати остатъка от сумата по договора за фин.помощ е отменена като издадена в противоречие с материалния закон, докато в настоящия случай тази заповед е обявена за нищожна, поради некомпетентност на органа,който я е издал. Следователно липсва идентитет на двата спора от фактическа и правна страна, а от тук и на противоречиво произнасяне по един и същ правен въпрос. Само с оглед правна яснота следва да се има в предвид, че съгласно чл.302 ГПК решението на административен съд е задължително за това, дали административният е акт валиден и законосъобразен и при липса на произнасяне в конкретния случай относно законосъобразността липсва и обвързаност на гражданския съд от последиците на този акт.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №79 от 20.11.2015 г. постановено от ОС-Търговище по в.т.д. №91/2015 г.в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.