О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 13.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 1239/2014 година
Производството е по чл.288ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Д. , против въззивно решение № 391/24.10.2013 г. по гр.д.№ 1323/2013 г. по описа на Старозагорски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 180/16.04.2013 г. по гр.д.№ 3355/2012 г. по описа на Казанлъшки районен съд,с което са отхвърлени предявените от В. И. Д. от [населено място], област С. З., против [фирма] – [населено място], област С. З., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два материалноправни въпроса, а именно: 1. Относно фактическия състав при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие; 2. Дали писмената резолюция на работодателя, положена върху предложението на работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, представлява отправяне от страна на работодателя на насрещно писмено уведомление до работника за приемане на предложението му . Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с установената практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 183/21.12.2011 г. по гр.д.№ 565/2010 г., ІІІ г.о. и решение № 146/07.05.2013 г. по гр.д.№ 935/2012 г., ІV г.о. Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – К.,, посредством процесуалния си представител адв. Л. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба..Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.325, т.1 КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие, изразено писмено. Прието е също така, че страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му., а ако тя не направи това се смята, че предложението не е прието. За установяването на фактите, обуславящи спазването на предвидения в чл.325, т.1 КТ срок, въззивният съд е изложил съображения, че е допустимо това да стане с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Досежно конкретния случай, окръжният съд е приел, че двете насрещни волеизявления на страните са изразени писмено ясно, категорично и безусловно, като взаимното съгласие е постигнато още в същия ден – 22.10.2012 г., а ищецът е узнал за изявлението на работодателя лично. Изложен е извод, че последващото издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ има само констативно действие.
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените въпроси са относими към решаващите изводи на Софийския градски съд, но в обжалваното решение не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК.
Първият от поставените въпроси е разрешен в съответствие с решение № 146/07.05.2013 г. по гр.д.№ 935/2012 г. на ВКС, ІV г.о., а именно, че фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Споделена е и практиката по чл.290 ГПК – решение № 4/21.02.2012 г. по гр.д.№ 278/2011 г. на ВКС, ІV г.о., че установяването на отговора на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие може стане с всички допустими от процесуалния закон доказателства, включително и със свидетелски показания.
Вторият от въпросите е разрешен в съответствие с решение № 146/07.05.2013 г. по гр.д.№ 935/2012 г., ІV г.о.,ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, тъй като именно със свидетелски показания е установено, че резолюцията на работодателя върху молбата на работника по чл.325, т.1 КТ е станала известна на последния в деня, в който молбата е подадена.
С оглед изхода от спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 391/24.10.2013 г. по гр.д.№ 1323/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: