О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 21.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2500/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1588/06.02.2013 г., подадена от адв. Р. Р. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], област С. З., против въззивно решение №309/20.12.2012 г. по гр.д.№453/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение №455/29.8.2012 г. по гр.д.№1756/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, г.к., и са уважени предявените от И. К. К. от [населено място], област С. З., против [фирма] – [населено място], област С. З., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че искът е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, поради нарушение от страна на работодателя на правната норма на чл.333, ал.3 КТ. Прието е за неоснователно оспорването от страна работодателя на липсата на доказателства, установяващи наличието на учредена синдикална организация, за която ищецът да е избран за председател. Направен е извод, че ищецът не е длъжен да доказва легитимността на учредената синдикална организация, а единствено следва да се докаже, че е неин председател, което е установено от писмо №17/05.4.2012 г. на КТ “П.” до директора на ответното дружество, от което се установява, че към дружеството има учредена синдикална секция с председател – ищеца, и които обстоятелства работодателя е запознат. Във връзка с това са кредитирани показанията и на свидетелка, които се подкрепят от писмените доказателства по делото. Предвид изложеното окръжният съд е стигнал до краен извод, че ищецът е председател на синдикална организация в предприятието и след като работодателят не е поискал изискуемото се от закона съгласие по чл.333, ал.3 КТ уволнението е незаконосъобразно.
Относно претенцията по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.ал.1 и 2 КТ е прието, че от представените доказателства по безспорен начин се установява, че за процесния период ищецът не е работил по трудово правоотношение, поради което има право на обезщетение в размер на 7031 лева, за периода от 20.4.2012 г. до 20.10.2012 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
По претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – “Допустимо ли е това обстоятелство – бил ли е ищецът председател на синдикалната организация при работодателя към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, да се установи по делото с гласни доказателства и надеждно доказателствено средство ли са те за установяване на това обстоятелство, при положение, че за регистрацията на всяко едно структурно звено на синдикалната организация се съставят писмени свидетелстващи документи с данни за избора на председател на това звено и в ръководството на синдикалната организация на централно ниво се води регистър за всички структури на синдикалната организация със съответни данни за тяхното ръководство ?”, и “Допустимо ли е съдът да приема съществуването на качеството ръководител на определена структура без да се изследва въпроса дали въобще обективно съществува такава структура ?
По претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ се поставя въпрос– “Не следва ли в казуси като настоящия, искът за обезщетение по чл.-225 КТ за периода от 20.4.2012 г. – 20.10.2012 г., да бъде отхвърлен частично за периода след 19.6.2012 г.(датата на подаване на исковата молба) до 20.10.2012 г., като преждевременно предявен, тъй като очевидно към датата на подаване на исковата молба основанието по чл.225 КТ – условието работникът да е останал без работа следствие на незаконното уволнение в продължение на шест месеца, не се е още осъществило, тъй като работникът на практика е бил без работа само два месеца ?”.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация И. К. К., посредством процесуалния си представител – адвокат Д. Д., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че касационната жалба е подадена в законния срок по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по поставените въпроси съдът взе предвид следното:
По поставените от касационния жалбоподател въпроси по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, опредметена с решение №48/29.01.2010 г. по гр.д.№5061/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че “Разпоредбата на чл.333 ал.3 от КТ установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания,изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален орган.При релевирано основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването на чл.333 ал.3 от КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол.Касае се до обстоятелство,което няма отношение към задължението на работодателя по чл.333 ал.3 от КТ, поставяща извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от синдикален орган”. Същото разрешение е относимо и относно лицата, заемащи ръководни длъжности по смисъла на § 1, т.6 ДР КТ.
Поради това по тази група въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По поставения от касационния жалбоподател въпрос по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ също е налице съдебна практика по смисъла на чл.290 ГПК, опредметена в решение № 178 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 984/2010 г., III г. о., съгласно която разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК вменява на съда “да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска”, като “преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК”.
Поради това и по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 950 лева.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №309/20.12.2012 г. по гр.д.№453/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, по подадената от адвокат Р. Р. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], област С. З., касационна жалба, вх.№1588/06.02.2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], област С. З., [улица], да заплати на И. К. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], деловодни разноски в размер на 950/деветстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: