2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр.София, 26.06. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2242 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. К. срещу решение № 2401 от 4.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 3377 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено решение № 2204 от 15.5.2012 г. по гр. д. № 2620 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, ХІІ състав, в частите с които се обявява, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи и се предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], вх. „Е”, ет.4, ап.101, на Н. Д. К..
Касаторът Г. А. К. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка трета на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има и съпруга, която е останала в семейното жилище да се грижи за болното дете, работила и поела изцяло грижите за издръжката на дома и детето, след като съпругът е напуснал жилището поради извънбрачна връзка, която е демонстрирал публично и пред децата, изцяло е загубил интерес от семейството и издръжката му? Окръжният съд е приел, че участието и в скандалите е достатъчно основание, че и тя има вина, като изцяло е игнорирал показанията на сина им за многобройните и опити да запази брака. По този начин съдът е приравнил поведението и на извънбрачната връзка на съпруга.
2. Приемането, че придобиването на семейното жилище е станало преди сключването на гражданския брак, тоест-че е лична собственост на съпруга. Апартаментът е предоставен като обезщетение на отчужден имот преди брака, но изплащането на останалата част е станало по време на брака. Ако плащането по време на брака беше спряно, щеше ли съпругът да придобие собствеността?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Н. К. счита, че решението на Варненския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд за прекратяване на брака между Н. Д. К. и Г. А. К. поради вина за разстройството на брачните отношения и на двамата съпрузи, а семейното жилище е предоставено за ползване на съпруга. За да приемат, че Г. А. К. също носи вина, съдилищата са се позовали на свидетелските показания, според които личностните различия и битовите проблеми на семейството са се решавали посредством скандали, в които е участвала и съпругата. Поставеният в изложението към касационната жалба първи въпрос не може да промени този извод, тъй като последвалите опити за заздравяване на брака и евентуално по-голямата вина на съпруга не освобождават съпругата от нейната отговорност. Този въпрос всъщност не е правен, а касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства при преценката на вината на касатора за разстройството на брака, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
За да откажат предоставянето на семейното жилище на съпругата, съдилищата са приели, че това жилище е лична собственост на съпруга, тъй като е придобито като обезщетение срещу отчужден личен имот на съпруга и заем преди брака. Бракът е сключен през 1988 г., а според нотариален акт № 200, том Х, дело 4277 от 4.11.1985 г. жилището, което е било на стойност 14 596 лв., е придобито на тази дата срещу обезщетение за отчужден имот и собствени средства в размер на 4 096 лв. и разрешен заем от ДСК за сумата 10 500 лв. Според становището на касатора, което се съдържа във втория въпрос от изложението, заемът е изплащан по време на брака, поради което жилището не е лична собственост. Това становище е погрешно, тъй като преценката дали жилището е лична собственост на единия съпруг или съпружеска имуществена общност се извършва към момента на юридическото придобиване на вещното право в зависимост от конкретния придобивен способ. След като това придобиване е станало преди брака, съпругата няма вещни права върху семейното жилище. Евентуалното и участие в погасяване на кредита, за което липсват данни по делото, би породило само облигационно вземане в нейна полза. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена в решения № 266 от 14.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 771/1999 г., І ГО, № 26 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 3124/2008 г. на ІІ ГО, № 630 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 2338/2008 г. на ІV ГО, № 1052 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3157/2007 г. на ІV ГО, № 196/20.03.1997 г. по гр. д. № 1428/96 г. на ІІ ГО, № 548/25.07.1990 г. по гр. д. № 422/90 г. на І ГО, №731/12.10.1990 г., № 893/26.01.88 г. На ІV ГО, № 1176/8.12.1986 г. по гр. Д. № 743/86 г. на ІІ ГО, № 2964/12.10.1981 г. по гр. Д. № 2258/81 г. на І ГО и много други. Следователно жилището е лична собственост на Н. Д. К., а от брака няма ненавършили пълнолетие деца. В този случай разпоредбите на чл.56 от Семейния кодекс не дават възможност жилището да бъде предоставено на касатора. Обстоятелството, че единият син на страните страда от параноидна шизофрения не поражда право на касатора за предоставяне на семейното жилище, тъй като този син е пълнолетен. Ето защо отговорът на втория въпрос не може да промени изхода на делото по отношение на предоставянето на семейното жилище, поради което касационно обжалване по този въпрос също не може да бъде допуснато.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора Г. А. С. дължи на Н. Д. К. 500 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2401 от 4.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 3377 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав.
ОСЪЖДА Г. А. С.-ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. Д. К.-ЕГН [ЕГН], сумата 500/ петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: