2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
С., 17.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1596/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. А. Ч. срещу решение Nо 464 от 15.10.2008 г. по гр.д. Nо 720/08 г. по описа на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 42 от 23.05.2008 год. по гр.д. № 202/07 год на РС-Павликени, с което е прието за установено, че касаторът не е собственик на недвижим имот, находящ се в[населено място], м.”977 П. с.” с площ от 12 000 кв.м., както и се отменя нотариален акт № 89, том I, дело №208 от 2000 год.на Н. с рег.№130 на НК, с който касаторът е бил признат за собственик.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, свързан с приложението на чл. 97 ал.1 от ГПК /отм./ и чл.124 ал.1 от ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставеният въпрос е свързан с наличието на правен интерес от водене на установетелн иск, което следва да се установи по делото.В настоящия случай ответниците по касационната жалба са доказали наличието на правен интерес, като тяхно право е да преценят дали да предявят отрицателен или положителен установителен иск.Основанието по т.3 би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 464 от 15.10.2008 г. по гр.д. Nо 720/08 г. по описа на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: