5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№812
София06.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 369/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 42 от 08.02.2012 г. по в.гр.д.№ 1053/2011 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 1095 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 1865/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХХІІ гр.състав за отхвърляне на предявените срещу Синдикален регионален съюз „Подкрепа” [населено място] искове за прогласяване нищожност, поради невъзможен предмет на сключения с н.а. № 193, том 65, дело № 1549/2007 г. на Служба по вписванията [населено място], поправен с н.а. № 67, том 13, дело № 3030/2008 г. договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж/надстрояване и пристрояване/ срещу задължение за изграждане на сграда и за осъждане на Синдикален регионален съюз”Подкрепа” [населено място] да заплати на дружеството сумата 221 379.70 лв. – заплатена, чрез прихващане, продажна цена.
К. поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че към момента на сключване на договора за прехвърляне на собственост и за учредяване на право на строеж заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ, не е била влязла в сила и затова правото на строеж е било в обем, който не е съществувал по предходния градоустройствен план и следователно предметът на договора не е съществувал, тъй като правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила ПУП. Поддържа се, че сделката е нищожна, тъй като се дава право извън допустимото застрояване по см. на чл.180 ЗУТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, а именно: може ли да се учреди право на строеж/надсрояване и пристрояване/, което да не е в съответствие с влязъл в сила ПУП и нарушението на разпоредбата на чл.180 ЗУТ за учредяване на правото на строеж, води ли до нищожност на същата. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.3 на л.280, ал.1 ГПК, подробно мотивирана.
Ответникът по касация и третото лице помагач и ответник по предявените евентуални обратни искове не са заявили становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след цялостна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните е направил извод, че процесната сграда представлява самостоятелен недвижим имот, който е надлежен обект на кадастъра и годен обект на правото на собственост, като не е установено съществуване на законова забрана за нейното отчуждаване към момента на сключване на сделката през 2007 г. и затова договорът за придобиване на сградата не е с невъзможен предмет. Прието е, че отмяната през 2008 г. на заповед № ОА-201 от 26.02.2002 г., с която е одобрен плана на трета градска част на [населено място], постановена след сключване на сделката, рефлектира върху регулационното положение на недвижимия имот, но не променя характера му на самостоятелен обект на правото на собственост. От друга страна, въззивният съд е изложил и съображения, че последващата отмяна на заповедта за одобряване на проект за изменение на ПУП- План за регулация и застрояване на част от кв.381, относно УПИ І- комплексно застрояване, не обуславя невъзможност на предмета на сделката, още повече, че по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД невъзможността на предмета трябва да е налице при сключване на договора.
Решаващият въззивен състав е направил и извод, че към момента на сключване на договора – 16.07.2007 г. не е налице правна невъзможност на неговия предмет и в частта относно прехвърлянето на правото на строеж /пристрояване и надстрояване/. Отчетено е, че през 2006 г. Община – П. е учредила надлежно право на строеж/надстрояване и пристрояване/ в полза на СРС”Подкрепа” – [населено място], съобразно одобрен инвестиционен проект, което право СРС”Подкрепа е прехвърлил на ищеца за обектите по т.2 от н.а. № 193. След отграничаване на изискванията, отнасящи се до самото учредяване на правото на строеж – чл.63 – 67 ЗС, относими и към действителността на неговия предмет, от изискванията, свързани с упражняването и реализирането на това право, съдържащи се в чл.180 ЗУТ, апелативната инстанция е счела за неоснователен иска за нищожност, поради невъзможен предмет, на договора в частта, касаеща прехвърлянето на правото на строеж. Не са възприети доводите на ищцовото дружество във връзка с цитираната разпоредба от ЗУТ, съгласно която правото на строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила ПУП, предвид и наличието на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, които, макар и пряко свързани с ПУП, съставляват самостоятелни административни актове. Съдът е констатирал, че разрешението за строеж № 497/05.12.2006 г. е влязло в сила и съгласно чл.156, изр.последно от ЗУТ не подлежи на отмяна.
С оглед отхвърлянето на исковете по чл.26, ал.2 ЗЗД, е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение и по иска за връщане на даденото, на основание чл.34 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед мотивите към въззивното решение, не би могло да се приеме, че даденото от съда разрешение по формулирания от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.180 ЗУТ, е единствено обуславящо изхода на делото. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченият правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, за да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл. 1 ЗЗД – за правна невъзможност на предмета на договора от 16.07.2007 г., в частта, относно прехвърляне правото на строеж/надстрояване и пристрояване/, решаващият състав е преценявал както конкретните изисквания по чл.63 – 67 от ЗС за самото учредяване на правото на строеж и неговата действителност, така и наличието на неотменяеми индивидуални административни актове – инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Изложени са и съображения/относими и към твърдяната нищожност на правото на строеж/, че последващата отмяна на заповедта за одобряване изменението на ПУП, извършена след сключване на процесния договор, не обуславя невъзможност на предмета на сделката, тъй като преценката дали е налице нищожност поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД, следва да се извърши към момента на сключване на договора.
Независимо от липсата на основната предпоставка за достъп до касация, в случая не би могло да се приеме за основателно твърдението на касатора, че произнасянето от страна на ВКС по правния въпрос би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това допълнително основание би било налице когато разглеждането на правния въпрос от ВКС ще допринесе до промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона практика или се налага осъвременяване на съдебната практика, или се касае за непълнота, неяснота или противоречие в законова уредба, обуславящи необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането й. Липсата на съдебна практика по поставения правен въпрос, или различията в изразени в доктрината становища, не обосновава предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая не би могло да се приеме, че съществува неяснота в нормата на чл.180 ЗУТ, нито пък противоречие в законовата уредба, касаеща придобиването, изгубването и защитата на вещните права. Изискванията за валидно придобиване на право на строеж са предвидени в Закона за собствеността, както и в специалните закони. Разпоредбата на чл.180 ЗУТ, предвид и очертания в чл.1, ал.2 от този закон обхват на уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството, не би могла да бъде тълкувана в смисъла, който се поддържа от касатора, тъй като това би довело до извод, че учредяването на правото на строеж включва и административноправни елементи, което от своя страна би противоречало на установения в ЗС ред за придобиване/учредяване на правото на строеж. Аргументи в тази насока са и мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС. Не би могъл да се обоснове и извод, че липсата на подробен устройствен план или виза за проектиране, или последващото суперфицията отменяне на тези административни актове, рефлектира върху валидността на правото на строеж. Правните изводи на решаващия съдебен състав в тази насока правилно са основани и на недопустимост да се преценява валидността на договора за прехвърляне на надлежно учредено право на строеж към последващ прехвърлителната сделка момент.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 42 от 08.02.2012 г. по в.гр.д.№ 1053/2011 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: