4
4
Определение по т. д. № 60/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №60/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 29.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 60 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ЗАД [фирма], [населено място] чрез адв. М. Николова срещу въззивно решение № 1600/22.07.2013 г. по в. т. д. № 2384/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.01.2012 г. по т. д. № 2931/2010 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
С последното, жалбоподателят е осъден на основание чл. 213, ал. 1 КЗ да заплати на ЗК [фирма], [населено място] обезщетение в размер на 21164 лв. по щета № 200908030010100056, както и мораторна лихва в размер на 3227,30 лв. и обезщетение в размер на 1013,30 лв. по щета № 200908030010100058 и мораторна лихва в размер на 163,78 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон във връзка с основанията за суброгация, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно интерпретиране на данните по делото, свързани с валидността на договорите.
Касаторът е посочил, че обосновава допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че по делото са налице следните основни значими за делото въпроси:
1/. Относно предпоставките за суброгация по чл. 213, ал. 1 от КЗ, които обуславят правото на застраховател, платил обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на увреденото лице срещу застраховател по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и относно преценката на съда по чл. 175 ГПК за признание на факт, за който е налице изрично оспорване в отговора на исковата молба.
2/ Относно приемането за действителни на полиците за имуществена застраховка „каско”, които не съдържат реквизитите по чл.184, ал. 1 ГПК, и за която не е установено валидно съгласие на застрахователя чрез ангажиране на писмени доказателства.
Позоваването в изложението и по двата въпроса е основано на решения по чл. 290 ГПК – решение № 44/28.03.2011 г. на ВКС, ТК по т. д. № 526/2010 г. и решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010г. на 4 г.о. ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят е формулирал два правни въпроса, които дори и да се приеме, че макар и общо формулирани са от значение за изхода на делото, не е доказано основание по т. 1 на чл. 290 ГПК.
Обемът на суброгацията е посочен точно и ясно в чл. 213 КЗ и едно от основанията е свързано с извършено плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка . Ищецът в качеството му на застраховател по валидна имуществена застраховка „Автокаско” е въвел твърдение за изплатени по двете посочени в решението щети застрахователно обезщетение в размер на 27 305,45 лв. и по този начин се е легитимирал, че е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата.
Макар и ответникът да е оспорил плащането на обезщетението, съдилищата са приели, че то е доказано въз основа на представени писмени документи на стр. 31 от първоинстанционното дело – дебитно авизо с дати 19.05.2009 г. и 26.05.2009 г. за извършено плащане по сметката на [фирма], както и съгласие от [фирма] от 26.03.2009 г. за заплащане на обезщетение по настъпило застрахователно събитие на товарен автомобил с посочената марка по посочената банкова сметка на едноличния търговец. В тази връзка, въззивният съд е ценил и направеното в писмената защита пред първоинстанционния съд от процесуалния представител на ответника признание на факта, свързан с извършено плащане на застрахователното обезщетение, разбира се в светлината на чл. 175 ГПК, наред с останалите доказателства по делото.
Изводите на въззивния съд не противоречат на постановките в решение № 44/ 28.03.2011г. на ВКС, тъй като въз основа на съвкупната преценка на представените доказателства е изложен извод за извършено плащане на застрахователното обезщетение, посредством превеждане на сумите по сметката на едноличния търговец от ЗК [фирма] като обезщетение за вредите, нито е налице противоречие с решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС, в което е упоменат текста на чл.175 ГПК и задължението на съда за преценка на признанието на иска и неговото значение с оглед заявените и оспорените факти по делото.
По втория правен въпрос, свързан с действителността на полиците за имуществена застраховка ”Каско”, също не е налице основание по т. 2 на чл.280 ГПК. Според въззивния съд, двете полици съдържат реквизитите на застрахователния договор по чл.184, ал. 3 КЗ, включително и подписи на страните, както и името и адреса на застрахователния посредник. Неговият подпис е положен в качеството му на представител на застрахователя и удостоверява сключването на договор чрез посредник. По делото съдът е преценявал доказателствата, представени за лицето, подписало в качеството му на посредник застрахователния договор, задължаващ [фирма]. Представените влезли в сила решения не касаят сходен правен случай, тъй като става въпрос за липса на застрахователен договор, поради неподписването му от застрахователя и поради липса на съгласие от застрахования /починал преди настъпване на застрахователното събитие/.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1600/22.07.2013 г. по в. т. д. № 2384/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: