2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
гр. София, 10.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 7312 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. П. срещу определение № 623/26.09.2013 г., постановено по частно гр. дело № 5860/2013 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С него е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 447/25.06.2013 г. по частно гр. дело № 491/2013 г. на Добричкия окръжен съд (Д.), с което е отменено определение от 29.04.2013 г. по гр. дело № 105/2012 г. на Балчишкия районен съд, с което е било спряно производството по същото първоинстанционно гражданско дело, като последното е върнато от окръжния на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да приеме, че частната касационна жалба на жалбоподателя е недопустима и за да я остави поради това без разглеждане, съставът на ВКС е приел, че атакуваното с нея определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол, тъй като то няма характер на прекратително такова, липсва и изрична норма, която да предвижда обжалването на такова определение, а също така то е постановено по дело, решението по което няма да подлежи на касационен контрол – по иск с цена под 5 000 лв.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят изразява несъгласие с горните изводи на ВКС в мотивите към определението, като излага и становище, че определението, с което се спира производството по делото, подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК; поддържа също, че въпросът за цената на иска по делото все още не бил разрешен.
Ответникът по частната жалба – Държавата, в отговора си поддържа становище и излага съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които се отменят определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи понататъшното развитие на делото. Именно такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, е постановеното в случая от въззивния съд, определение № 447/25.06.2013 г., с което е отменено преграждащото определение на районния съд за спиране на първоинстанционното производство по делото.
Поначало верен е доводът на жалбоподателя, че определението, с което се спира производството по делото, подлежи на инстанционен контрол, но не съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, както неоснователно се сочи в частната жалба, а съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случая, обаче въззивният съд не е постановил за първи път определение, преграждащо производството по делото, нито с изрична процесуалноправна норма е предвидено обжалване на определенията, с които се отменя спиране на производството по делото, поради което не е налице никоя от хипотезите на въззивно обжалване с частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2, или ал. 2 от ГПК. Също така с атакуваното въззивно определение не е потвърдено (не е оставена без уважение частната жалба срещу) определението на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на производството чрез неговото спиране, нито е дадено разрешение по същество на друго производство, поради което не е налице и никоя от хипотезите на касационно обжалване с частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 или т. 2 от ГПК.
Неоснователен е и доводът в частната жалба, свързан с цената на иска по делото. С определение от 15.10.2012 г. първоинстанционният съд, по реда на чл. 70, ал. 1 от ГПК е определил цената на предявения по делото срещу жалбоподателя иск по чл. 108 от ЗС, на сумата 3 340.73 лв. Предвид постановените по делото, определение № 807/19.12.2012 г. по частно гр. дело № 948/2012 г. на Д. и определение № 98/12.02.2013 г. по частно гр. дело № 52/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, това определение на първоинстанционния съд е влязло в сила и с него въпросът за цената на иска е окончателно разрешен по делото. От това следва, че въззивното определение № 447/25.06.2013 г., срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, е постановено по дело, по което цената на иска е до 5 000 лв. Решението, което би било постановено по този иск, не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. От това следва, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното от жалбоподателя въззивно определение не подлежи на касационно обжалване – и на това второ основание.
Това, че въззивното определение № 447/25.06.2013 г. е окончателно и не подлежи на обжалване, е и изрично посочено в него от въззивния съд, но жалбоподателят не се е съобразил с това указание, а е подал процесуално недопустимата частна касационна жалба срещу него.
Като е оставил същата без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение № 623/26.09.2013 г., по същите две алтернативни съображения, възприети и по-горе в настоящите мотиви по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 274 от ГПК, съставът на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който е и валиден и процесуално допустим, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 623/26.09.2013 г., постановено по частно гр. дело № 5860/2013 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.