3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 11.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 740 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. Б. срещу определение № 10675 от 15.7.2010 г. по ч.гр.д.№8126 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Д” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на В. Н. Б. срещу разпореждане от 28.05.2010 г. по гр. д.№ 57524 по описа за 2009 г. на СРС, І ГО, 44 състав, с което е върната исковата му молба. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради което моли да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли при удължаването на срока на основание чл.63 от ГПК страната, поискала удължаването му, да бъде уведомена? 2. Счита ли се за просрочен удълженият срок, ако страната не е уведомена за удължаването му, а в последствие е изпълнила указанията на съда? 3.Следва ли да се връчват съобщения на друг адрес, при положение че е посочен адрес в исковата молба и не е променян? 4. Необходимо ли е разпореждането за продължаване на срока да бъде връчено на страната, за да започне да тече новият срок? 5. Приема ли се за бездействие неизпълнението в срок на разпореждане на съда, постановено в закрито заседание, за което страната не е уведомена, а срокът за изпълнението му не е законоустановен. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване приема следното:
След като е завел установителен иск за собственост, касаторът е получил указания да представи в седмодневен срок от съобщението удостоверение за данъчна оценка на имота и доказателства за внесена държавна такса в размер на 1% върху тази данъчна оценка. По молба на касатора от 31.03.2010 г. съдът е продължил срока до 30 април 2010 г. Близо месец след изтичане на срока-до 28.05.2010 г., касаторът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което съдът я е върнал с разпореждане от тази дата. Данъчната оценка е била представена от касатора едва на 31.05.2010 г.-след връщането на исковата молба. Касаторът счита, че е следвало да бъде уведомен за удължаването на срока и след като съдът не е изпълнил това си задължение, за него срокът не е започнал да тече, поради което разпореждането за връщане на исковата молба е неправилно. Следователно първият поставен от касатора въпрос е решаващ за изхода на спора относно правилността на разпореждането за връщане на исковата молба. По този въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.63, ал.2 от ГПК съществува трайна, последователна и непротиворечива съдебна практика, отразена в определение № 351 от 15.06.2009 г. по ч. т. д. № 347/2009 г. на І ТО на ВКС, № 158 от 18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 2.3.2010 г. по гр. д. № 109/2010 г. на ІV ГО на ВКС, № 728 от 10.12.2009 г. по ч. т. д. № 603/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, № 445 от 19.10.2012 г. по ч. гр. д. № 334/2012 г. на ІІ ГО на ВКС и много други. Според тази утвърдена практика даденият от съда нов срок тече от изтичане на първоначалния, трябва да има най-малко същата продължителност и при това нормативно разрешение страната, която е поискала удължаване на срока, трябва да следи за произнасянето на съда по подадената от нея молба по чл.63, ал.1 от ГПК. Ето защо не е необходимо да и бъде изпращано съобщение за удължаване на срока, а страната е длъжна сама да се уведоми и да се съобрази с неговата продължителност. При наличието на съдебна практика по първия формулиран от касатора въпрос, с която въззивният съд в обжалваното определение се е съобразил, не са налице условията, предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. С оглед даденото разрешение по първия въпрос, касационното обжалване по другите въпроси не следва да бъде допускано, тъй като тези въпроси предполагат, че има задължение за съда да уведоми страната за удължаване на срока, каквото задължение съдът няма.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 10675 от 15.7.2010 г. по ч.гр.д.№8126 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Д” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на В. Н. Б. срещу разпореждане от 28.05.2010 г. по гр. д.№ 57524 по описа за 2009 г. на СРС, І ГО, 44 състав, с което е върната исковата му молба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: