3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
С., 23.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №279/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Мошонов срещу решение от 29.11.2010г по гр.дело № 3758/2010г. на Софийски градски съд в частта , с което е потвърдено решение по гр.д. № 41389/2009г на Софийски районен съд по трудов спор , отхвърлени са били искове на касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 а т.2 т.3 от КТ и чл. 215 от КТ . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се цитира чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , поставят се два въпроса. Първият е относно доказателствената сила на официалните документи , по отношение на реквизита дата на съставяне , ползва ли се официален документ (в случая заповед на работодател за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие – чл. 325 т.1 от КТ ,считан от касатора за официален) , който няма изх. номер и датата в него не е поставена „на място” (т.е след изходящия номер ), от доказателствената сила по чл. 179 от ГПК . Вторият въпрос е следва ли нормата на чл. 165 ал.1 ГПК да намери приложение и в случаите , когато документа не е бил издаден по вина на страната .При неоспорени пътувания на ищеца като шофьор ,въпросът е свързан с тезата , че работодателят не бил издал заповед за командировка съгласно действаща наредба , от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 215 от КТ .
Ответникът [фирма] е заявил отговор , с който оспорва съображенията за допустимост на жалбата и доводите на касатора по същество . Не е заявил претенция за разноски .
Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК , подадена е в срок от легитимирано лице .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея .
По поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК два въпроса принципно следва да се изтъкне ,че същите не отговаря на съдържателните изисквания за връзка в фактическтите предпоставки по делото,обусловили решаващите изводи на съда .
Въпросът за реквизитите на официалните документи и удостоверителната им сила относно датата на съставянето им , няма отношение към спора , нито към решаващите съображения на въззивния съд , изследвал оспорваната като антидатирана „заповед” на работодател за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие – чл. 325 т.1 от КТ , като частен документ , какъвто същата и представлява.
Вторият въпрос , по същество процесуалноправен, също се поставя без връзка с решаващите изводи на съда произнесъл се по иска с правно основание чл. 215 от КТ . Въззивният съд е приел, че като извършващ постоянна работа на длъжност „шофьор” по трудов договор, ищецът не е бил , а и не е имало основание да се счита за командирован ,т.к. за процесния период работодателят му не е избрал втората от алтернативно посочените възможности в §3 от ДР на ПМС № 133/1997г , а именно да заплаща дневни и квартирни пари съобразно наредбите за командироване. Прието е за спора да е от значение уговорката за заплащане на допълнително възнаграждение за пропътуван километър (първата от предоставените по избор на работодателя алтернативи), при съответната ставка. Видно е ,че приложното поле на чл. 165 ал.1 от ГПК няма връзка с повдигани и решавани по настоящето дело процесуални въпроси, тъй като причината за неиздаване на командировъчна заповед е приета за установена – липса на правно основание за това .
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 29.11.2010г по гр.дело № 3758/2010г. на Софийски градски съд в частта , с което е потвърдено решение по гр.д. № 41389/2009г на Софийски районен съд по трудов спор
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .