О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 25.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3841 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 171 от 07.06.2018 година по гр.д. № 474/2017 година на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 81 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 122/2017 г. на Радомирски районен съд в частта му, с която упражняването на родителските права над малолетното дете Х. С. М. е предоставено на майката Г. Г. Г. и е определен режим на лични контакти между детето и бащата С. М. С.. В решението е прието за установено, че страните по делото – С. М. С. и Г. Г. Г. са сключили граждански брак на 03.05.2003 г., от който на 30.10.2007 година е родено детето Х.. През последните години бракът между страните е съществувал формално; през месец януари 2017 г. съпрузите са се разделили окончателно, а бракът им е прекратен с решение от 19.05.2017 г. по гр.д. № 122/2017 г. на Радомирски районен съд. На 24.01.2017 г. Г. Г. е родила второ дете К., по отношение на което с влязло в сила решение по гр.д. № 362/2017 г. е признато, че съпругът на майката С. С. не е биологичен баща. След раздялата между родителите през 2017 г. детето Х. е останало да живее при бащата в [населено място], подпомаган за отглеждането му от своята майка. Майката на детето се е установила да живее в [населено място] в къщата на родителите си, но за да поддържа контакти с детето си Х. се е преместила с по-малкото си дете и неговия баща в [населено място] в заето за временно ползване жилище. И двамата родители притежават капацитет за отглеждане и възпитание на детето, но при преценката на обстоятелствата, имащи отношение към мерките за упражняване на родителските права, в решението е прието, че майката притежава в по-голяма степен умения да осигури правилното му отглеждане и възпитание; да му даде любов, спокойствие и добър пример за формиране на ценности в живота; да му даде правилни насоки за справяне с трудностите в ежедневието. Този извод е изведен след съпоставка в поведението на детето през времет, когато то е отглеждано и възпитавано от майката и поведението, възприето при отглеждане и възпитание от бащата. Съобразено е, че през времето, когато майката поради честите отсъствия на бащата се е грижела за детето си сама, то е било психически спокойно, с добър успех, посещавало е и извънучилищни занимания по хоро и плуване и не е имало негативни и агресивни прояви; след раждането на малкото си братче, при престоя си при майката е проявявало силна емоционална привързаност към бебето и двамата си родители с предпочитание да живее при майката. След началото на бракоразводния процес, когато детето е заживяло при бащата и баба си по бащина линия, в отношението му към майката и малкото му братче е настъпила коренна промяна; детето проявява към тях и приятелите си словесна агресия, в т.ч. употребявайки и нецензурни изрази. Прието е, че изразеното в хода на съдебния процес желание на детето да живее с бащата е продиктувано от предоставените му от него по-добри битови условия и задоволяване на капризи и желания, каквато икономическа възможност майката няма към този момент. След съвкупна преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, въззивният съд е предоставил родителските права над малолетното дете Х. на майката и е определил разширен режим на лични контакти между детето и бащата, за да се запази връзката между родител и дете, необходима за пълноценното му израстване и личностно оформяне.
Касационна жалба срещу въззивното решение на Пернишки окръжен съд е постъпила от С. М. С.. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли предоставянето на родителските права да се извършва след съвкупен анализ на всички обстоятелства, явяващи се от значение за най-добрия интерес на детето, както и да се вземат под внимание желанията и чувствата на детето; да се съобрази психологическото му състояние и вредата за психическото му здраве при евентуална промяна на средата, в която е живяло до момента и в тази, в която ще трябва да живее занапред. Поддържа се, че в противоречие с Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС не е съобразено, че в понятието „интерес на детето” влизат и материалните фактори, каквито са обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му; че възпитателските качества на родителите следва да се преценяват с оглед конкретното им проявление, в т.ч. възможността на родителя да отделя време и внимание за възпитанието на детето. В подкрепа на изложените доводи е посочена съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о. ВКС и решение № 20 от 24.05.2013 г. по гр.д. №_ 911/2012 г., ІV г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба Г. Г. Г. С. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване, състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът следва ли предоставянето на родителските права да се извършва след съвкупен анализ на всички обстоятелства, явяващи се от значение за най-добрия интерес на детето е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съдът е извършил цялостна преценка на установените по делото факти относно проявените от родителите качества и умения за правилно отглеждане и възпитание на малолетното дете: доказателствата, установяващи, че майката се е грижила за детето от раждането му до раздялата с бащата през 2017 г., а след това е положила усилия да го вижда и да продължи да се грижи за него; че го насърчава да учи и да спортува, както и че макар и разполагайки с по-малко средства от бащата е способна да му осигури правилно във физически и психически аспект развитие. Съобразил е обстоятелството, че бидейки в отпуск за отглеждане на по-малкото си дете, майката ще има време и възможност да се грижи и за детето Х., каквато възможност бащата, зает целодневно с работата си, не притежава. Съобразил е, че детето се нуждае от обич и спокойствие, които може да получи в най-голяма степен от своята майка и които не могат да бъдат заместени и при най-добро отношение и грижа, проявени от баба му, на която бащата е поверил целодневното му отглеждане.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли да се вземат под внимание желанията и чувствата на детето. Съобразно установената практика, съдът е изследвал желанията на детето с кой от родителите си да живее и причините, които са мотивирали тези желания. Съобразил е, че при престоя си при майката детето е изразявало желание да живее с нея, което желание е променено след пребиваването му при бащата; че желанието му да живее с бащата е мотивирано основно от материални фактори, които не могат да бъдат решаващи при преценката за бъдещото формиране на житейските му ценности. Съдът е отчел, че по-голямата част от своя живот детето е прекарало край майка си, поради което местоживеенето му при нея и занапред няма да представлява драстична промяна на средата му. Успоредно с това, съдът е отчел и евентуалната вреда за психическото му здраве при възприето негативно отношение към майката и по-малкия му брат, както и необходимостта да му бъдат създадени правилни навици и подготовка за справяне с житейските задачи.
Неоснователен е и доводът, че в решението не е отчетено, че в понятието „интерес на детето” влизат и материалните фактори, каквито са обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му. Съдът е съобразил, че материалните фактори следва да се преценяват ведно с всички данни за възпитателските качества на родителите; че предпочитанията на детето не бива да бъдат изграждани върху това кой от родителите му предлага по-комфортни условия на живот. Наред с това е съобразил и доказателствата, че майката също разполага с материални възможности за отглеждане на детето, в т.ч. с жилище с необходимите за отглеждането му условия.
Предвид изложеното, въззивното решение, постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 87, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 200 лева, съставляващо изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 29.08.2018 г. с адвокат Б. Б. от Пернишка адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 07.06.2018 година по гр.д. № 474/2017 година на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА С. М. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Г. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: