ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 813
гр. София, 26.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 482 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт М. Г. срещу решение № 99/25.09.2015г. по в.т.д. № 227/2015г. на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено решение № 196/20.05.2015г. по т.д. № 751/2012г. на Окръжен съд- Бургас в частта, с която касаторът е осъден да заплати на В. Л. Б. и Л. Б. Б. сумата от 16 876 евро, обезщетение за неизпълнение на задължения по договор между страните за обзавеждане на апартамент.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. Л. Б. и Л. Б. Б. с писмения си отговор оспорват основателността на същата. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че между страните е бил сключен договор със смесен характер -предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка – за строителство на имота и за доставка и обзавеждане на апартамента до ниво „злато“. Независимо от липсата на детайлно изброяване на дължимото по договора обзавеждане, въззивният съд е приел, че с оглед уговорката между страните вещите да съответстват на ниво „злато“; разпространяваните от търговския посредник брошури с даденото в тях описание на предложеното оборудване; сключените от касатора застраховки на три типа обзавеждане – „бронз“, „сребро“ и „злато“, че изпълнителят се е задължил да достави обзавеждане от по-високо качество над средното. Въз основа на сключения от касатора като изпълнител и от трето лице за спора лице като подизпълнител договор за изработка на обзавеждането въззивната инстанция е установила, че не се касае за закупуване на обзавеждане от луксозни марки от утвърдени производители, а за изработване и то от материал за производство на мебели за масово потребление. При констатация за действително престараното и съпоставка с уговореното, БАС е приел, че е налице неизпълнение на договорно задължение от касатора в качествено отношение. Въз основа на заключенията на изслушаните експертизи въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД до размера на разликата между стойността на действително доставеното обзавеждане и стойността на дължимото и неизпълнено като качество обзавеждане.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.З, т.1 ГПК касаторът поставя следния правен въпрос: При вещи определени само по своя род, без индивидуализация на същите / по материал, производител, дизайн и т.н./, може ли да се приеме, че следва да са от високо, луксозно качество, само според използваното в предварителния договор наименование на обзавеждането „злато“ ? Касаторът въвежда допълнително основание за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да сочи задължителната практика на ВКС в противоречие, с която да е решен от въззивния съд този въпрос. Позовава се и на селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като счита, че разрешението на БАС по повдигнатия правен въпрос е в противоречие със съществуваща практика на съдилищата по влезли в сила решения: Решение № 2878/16.04.2013г. по гр.д. № 2882/2012г. на СГС, Решение № 1613/23.12.2009г. по гр.д. № 2252/2009г. на САС и Решение № 267/15.12.2010г. по в.гр.д. № 443/2010г. на ОС-Ямбол.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в TP № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.З ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с
практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на поставения правен въпрос ВКС намира следното: Направеният от въззивната инстанция извод за договореното качество на движимите вещи, представляващи дължимо по процесния договор обзавеждане на продавания недвижим имот, не е изведен единствено и само въз основа на обективираната от страните воля по договора, в който смисъл е формулираният от касатора правен въпрос. Даденото от БАС тълкуване на договорната клауза за тип на обзавеждане „злато“ е съобразено с останалите клаузи на договора, определящи неговия вид, със съдържанието на предложението за сключването му в брошурите на търговския посредник и с оглед на осъщественото от изпълнителя застраховане на три различни типа обзавеждане – бронз, сребро и злато и стойността на тези застраховки. Следователно не е изпълнено изискването за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на БАС.
Разноски за производството следва да се присъдят в полза на ответниците в размер на 1500 евро.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99/25.09.2015г. по в.т.д. № 227/2015г. на Апелативен съд-Б.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Л. Б. и Л. Б. Б. сумата от 1500 евро, представляваща сторените от последните съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.