О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№813
София.30.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 672/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. производствена к. /ЗПК/”Т” – с. Г., област Пловдивска, представлявана от председателя й С. С. М. , срещу решение № 398 от 06.03.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на Окръжен съд – П. , с което е оставено в сила решение № 61 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 1/2008 г. на Районен съд – Първомай за отмяна решенията на общото събрание на кооперацията, проведено на 26.12.2007 г.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат се твърдения за свикване на общото събрание от легитимен орган и то не само към датата на решението на УС – 11.12.2007 г., но и към дата на неговото провеждане – 26.12.2007 г., което не е съобразено от въззивната инстанция. В тази връзка се поддържат доводи за конститутивно действие на вписването в търговския регистър на влязлото в сила решение на Окръжен съд – П. по т.д. № 235/2007 г. , с което са отменени решенията на ОС от 05.05.2005 г. , а не само оповестително действие, както неправилно е счел въззивният съд.
При спазване на императивната разпоредба на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и в изпълнение на дадените указания от администриращия жалбата съд, касаторът е уточнил, че поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита, че въззивният съд, в отклонение от практиката на ВКС/ Р. № 1* от 12.01.2005 г. по т.д. № 213/2004 г./ не е отчел, че до заличаване в регистъра на вписани обстоятелства въз основа на решение на ОС за избор на ръководни органи и промяна в Устава на кооперацията, което е отменено с влязло в сила решение на Окръжен съд – П. по т.д. № 235/2007 г., последното не произвежда правно действие. Формулираният от касатора въпрос, по който се е произнесъл решаващият съд е относно същността на вписването като вид охранително производство и правните последици от него. Налице е позоваване на чл.4 от Закона за кооперациите, съгласно който кооперацията възниква от деня на вписването в търговския регистър и приложението на тази разпоредба и по отношение на последващите вписвания – на УС и на измененията в Устава.
Ответниците по касация – З. Г. Я. и Я. Г. Я., двамата от с. Г., не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първата инстанция за незаконосъобразност на приетите на 26.12.2007 г. от ОС на кооперацията решения за: приемане на нов Устав, за прекратяване дейността на кооперацията и откриване на процедура по ликвидация, избиране на ликвидационна комисия и на представляващ кооперацията, въззивният съд е направил извод за нередовност при свикването на общото събрание. В мотивната част е прието за недоказано от страна на ответната к. , че са спазени изискванията на чл.14 от Устава, приет на 05.05.2005 г. – за свикване с писмена покана, разгласена чрез поставяне на видни места в населеното място и чрез обявяване в местния радиовъзел, не по-късно от 14 дни преди провеждане на събранието. Наред с това, като основателни са преценени и доводите на ищците, че с влизане в сила на отменителното съдебно решение от 20.12.2007 г. и предвид оповестителното действие на постановените в охранителното производство решения, към датата на провеждане на ОС, кооперацията е следвало да се съобразява с предходно действащия Устав приет на 17.03.2000 г., а не с отменения Устав от 05.05.2005 г. В тази връзка е отчетена липсата на данни за изпратени писмени покани до член-кооператорите за ОС, връчени най-малко седем дни преди събранието.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на решаващия съд, формулираният от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК. Действително, при постановяване на решението въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по конститутивния иск по чл.58 ЗК е задължително за страните и е без правно значение моментът на вписване на промените в правното състояние на кооперацията в съответния регистър, предвид оповестителното значение на постановените в охранителното производство решения за трети на производството лица. По тези съображения е извършена и преценка за редовността на свиканото общо събрание към датата на провеждането му – 26.12.2007 г. Същевременно обаче, в решаващите мотиви на Окръжен съд – П. ясно е изразено и становището за процесуална незаконосъобразност на решенията на ОС поради неспазване на начина за разгласяване на поканата съобразно Устава, действащ към момента на вземане на решение от УС за свикване на ОС – 11.12.2007 г., към която дата е преценявана и легитимността на свикващия орган. Следователно, преценката на решаващия въззивен състав за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на кооперацията и правният извод за основателност на субективно съединените искове по чл.58 ЗК, не са обусловени само от решаването на поставения от касатора въпрос, свързан с действието на вписването в търговския регистър. Затова и този въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и не е налице основната законова предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Независимо от горните съображения, следва да се има предвид и постановеното по новия процесуален ред решение № 122/03.11.2009 г. на І т.о. на ВКС, в което принципно е даден отговор по формулираният от касатора въпрос. Налице е задължителна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по приложението на чл.4а/отм./ТЗ, респ. чл.7 ал.2 ЗТР, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Атакуваното въззивно решение не е постановено в отклонение от посочената практика. Позоваването от страна на касатора на чл.4 от ЗК е ирелевантно, тъй като то касае единствено възникването на кооперацията, при което вписването в търговския регистър е елемент от фактическия състав, но не и вписването на последващи промени на подлежащи на вписване обстоятелства/ чл.3, ал.4, във вр. с ал.1 и 2 на ЗК/.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 398 от 06.03.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на Окръжен съд – П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: