О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
гр. София 16.11.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2514 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците П. Т. П. и С. К. К.-П. против решение № 175/20.10.2015 г. по в.гр.дело № 362/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 1431/19.07.2013 г. по гр.дело № 1729/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която [фирма], понастоящем [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са осъдени солидарно да заплатят на С. К. К.-П. и на П. Т. П. сумата 25 500 лв., представляваща част от стойността на вложените от тях средства за довършителни работи на сградата, находяща се в [населено място], район „С.”, м.”П.-Р.”, [улица], с която стойност са се обогатили за сметка на обедняването на П., съставляваща част от общо вложените средства в размер на 211 304.76 лв., представляващи стойността на довършителните работи на общите части в сградата, съответни на притежаваните от [фирма] обекти в сградата, както и в частта, в която [фирма] [населено място], понастоящем [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са осъдени солидарно да заплатят на С. П. и на П. П. сумата 6 040 лв. разноски по делото и вместо това са отхвърлени предявените от П. П. и С. К.-П. против [фирма] [населено място] с предишно наименование [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищците сумата 25500 лв., представляваща част от стойността на вложените от тях средства за довършителни работи на сградата, находяща се в [населено място], [улица], с която стойност са се обогатили за сметка на обедняването на П., съставляваща част от общо вложените средства в размер на 211 304.76 лв., представляващи стойността на довършителните работи на общите части в сградата, съответни на притежаваните от [фирма] обекти в нея.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1.към кой момент следва да се приема настъпването на обогатяването – дали в течение на процеса на извършване на СМР и другите съпътстващи разходи за въвеждане на сградата в експлоатация или след приключване на цялостния етап на дейност, респективно да се даде отговор на въпроса дали ответните дружества и двете или само някои от тях са пасивно материално и процесуално легитимирани по иска по чл.59 ЗЗД, 2. обогатил ли се е последващият приобретател на имот от престацията, която в случая се изразява във вложени парични средства за довършителни СМР на сградата, както и на съпътстващи строежа административни и други разходи, която повишава стойността на имота и е извършена преди придобиването на имота от този последващ приобретател, 3. дали неделимостта на престацията, която в случая се изразява във влагане на парични средства за довършителни СМР на сградата, в която се намира имотът и съпътстващи строежа административни и други разходи и невъзможността тя да бъде математически и реално поделена на дялове за всеки един от двамата ответници, води до солидарната отговорност на двамата ответници или всеки от тях следва да отговаря разделно, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], правоприемник на [фирма], чрез адв. О. Ш. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 94/22.06.2015 г. по гр.дело № 5671/2014 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК, с което е отменено решение № 282/13.05.2014 г. по гр.дело № 1283/2014 г. на Пловдивския апелативен съд и делото е върнато на последния съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД. Относно предявените искове с правно основание чл.55 ЗЗД е приел, че решението на първоинстанционния съд, с което същите са отхвърлени не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че на 01.04.2004 г. П. П. и К. А. като собственици на парцел X.-211, кв. 201 по плана на [населено място] са учредили на В. П. право на строеж на обектите в бъдещата жилищна сграда в имота с изключение на тези, за които са си запазили това право – за П. П. апартамент № 7 на втория етаж, заедно с мазе № 1, апартамент № 10 на третия етаж, заедно с мазе № 2, гараж № 2 и гараж № 8 срещу поемане на задължение за цялостното изграждане на сградата.
На 12.05.2004 г. В. П. и Е. П. продали на [фирма] с ново наименование [фирма] правото на строеж на обектите, придобити от тях по посочения договор.
На 14.05.2009 г. [фирма] с ново наименование [фирма] продало на [фирма], понастоящем [фирма] правото на собственост на построените в груб вид обекти, а на 09.12.2010 г. то ги е прехвърлило чрез договор за покупко-продажба на [фирма].
Прието е за установено, че в посочения в договора от 01.04.2004 г. срок – до 15.04.2006 г. В. П. не е изпълнил задължението си да завърши строителството на процесната жилищна сграда и да предаде обектите, върху които собствениците-учредители са си запазили правото на строеж, в уговорената степен на завършеност. Поради това един от собствениците, учредители – ищецът П. П. и съпругата му С. К.-П., чрез трети лица през периода ноември 2008 г. – март 2009 г. са извършили строително-монтажни и довършителни работи в собствените си обекти и в общите части на сградата за приемането й с акт образец 15, за стойността на които е предявена претенцията им в настоящото производство.
Според въззивния съд крайният момент на извършване на строителните работи е пролетта на 2009 г. За да направи извода е взел предвид крайния срок за изпълнение на договора с [фирма] /31.05.2009 г./ и показанията на управителя на дружеството- изпълнител св. В.. Преценено е за ирелевантно по делото кога са издадени разходните касови ордери, удостоверяващи плащане на извършените СМР, както и кога е било извършено самото плащане. Прието е, че имотът е с увеличена стойност не към някой от посочените два момента, а към момента на извършване на подобренията, че това се отразява на въпроса за обогатяването на ответниците без правно основание, съответно обедняването на ищците.
Относно разходните касови ордери, издадени от други лица – В. К., С. С., П. Я., Д. К., А. К. и др. съдът е посочил, че не може да се приеме, че те имат достоверна дата, съответно че дейностите, посочени в тях, са извършени към датата на издаването им, както и, че описаните материали са били използвани за довършване на общи части на сградата, а не за собствените на ищците обекти, респ. че са извършени в тяхна полза.
Прието е, че за да се ангажира отговорността по чл. 59 от ЗЗД, е необходимо кумулативното наличие на предпоставките: наличие на обедняване на ищците, обогатяване на ответниците, причинна връзка между двете, липса на правно основание за това и липса на друг иск спрямо ответниците, с който ищците могат да получат целената правна защита.
Съдът е приел, че е налице първата предпоставка – имуществото на ищците е намаляло поради извършване на разходи по привеждане на общите части и собствените им обекти в сградата в съответствие с уговореното в договора от 01.04.2004 г. по нот.акт № 53/ 2004 г., необходими за приемане на сградата по съответния ред и въвеждането й в експлоатация.
Прието е за установено и законовото условие – ищците да нямат друг иск на договорно или деликтно основание спрямо ответниците като евентуално обогатили се за тяхна сметка. Посочил е за ирелевантен фактът дали те разполагат с друг иск за защита спрямо трети лица /напр. спрямо първоначалния приобретател В. П. за неизпълнение на договорно задължение/.
Въззивният съд е приел за недоказана втората изискуема предпоставка – обогатяването на ответниците.
Според съда претендираните от ищците разходи са били извършени в периода ноември 2008 г. – март 2009 г., към който момент жилищната сграда и отделните обекти в нея са увеличили стойността си, съответно техните собственици в този момент са се обогатили с тази стойност. Изводът е формиран, като съдът е обсъдил събраните доказателства по делото.
Прието е, че собственик на обектите в сградата, чиято стойност ищците посредством вложените от тях средства и материали са увеличили, в този момент е било [фирма], като при последващата им продажба през май 2009 г. то ги е прехвърлило на [фирма] с увеличената им стойност, заплатена от купувача.
Въззивният съд е приел, че заплащането на имотите по стойност, част от която са и претендираните разходи, е правното основание за придобиването им и поради това е формирал извод, че не може да се приеме, че приобретателят се е обогатил със стойността на извършените подобрения в имота и направените строително-монтажни и довършителни работи преди този момент. Посочил е, че претенцията за заплащане на тези разходи е спрямо собственика на имота към момента на извършването им, който се е обогатил поради липса на необходимост самият той да ги направи и неизвършване на разходи за това.
Прието е, че между ответниците не би могла да възникне солидарна отговорност, тъй като такава не е била уговорена и не е предвидена в закона – чл. 121 от ЗЗД. Според съда законодателят не е посочил като основание за съществуването й само извършването на конклудентни действия от два или повече правни субекта по различно време по приемане на извършени подобрения и вложени средства в съсобствен имот, че доколкото солидарността е изключение от общото правило за разделността в облигационното право, тази норма не може да бъде тълкувана разширително. Посочил е също, че с оглед легалната дефиниция за неделимо задължение, дадена в чл. 128 от ЗЗД, липсата на такова намерение у лицата, които не са договарящи се и природата му – парична престация, т.е. такава за стойност не може да се приеме, че в настоящия случай претендираното задължение на ответниците е неделимо.
Въззивният съд не е възприел становището на ищците за прехвърляне на задълженията за построяване на сградата в завършен вид от В. П. към [фирма]. Прието е, че между тях не е възникнало облигационно правоотношение, че придобиването на собствеността върху обектите е опосредено от договорите им с [фирма], че поради неточността и неконретността на т.нар. договор за цесия от 14.05.2009 г. и непредставяне на посочените в него договор от 12.05.2004 г. и анекс от 11.11.2004 г. не могат да бъдат определени поетите от страните насрещни задължения, характеризиращи се с конкретен предмет, страни и съдържание. Според съда ако се приеме обратният извод, т.е. че първият ответник – [фирма] е станал частен правоприемник на П., в т.ч. е поел задълженията на последния по договора от 01.04.2004 г. по н.а. № 53/ 2004 г., това би означавало, че [фирма] [населено място], понастоящем [фирма], ще носи договорна отговорност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, което би било самостоятелно основание за отхвърляне на иск против дружеството по чл. 59 от ЗЗД поради изискването за субсидиарност на последния иск.
С оглед на установените факти и изведените въз основа на тях правни изводи съдът е формиран извод, че ответниците не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените против тях субективно съединени искове по чл. 59 от ЗЗД, поради липса на необходимите законови предпоставки за това. Приел е, че исковете следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено в тази част.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия и трети въпроси от изложението. Според тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Първи и трети въпроси касаят приложение разпоредбите на чл.59 ЗЗД, чл. 121 ЗЗД и чл.128 ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството. Съгласно трайно установената практика на ВКС при извършени подобрения в чужд имот за собственика възниква облигационно задължение към подобрителя, ако в резултат на извършеното строителство е увеличена стойността на имота. Задължението на собственика на имота да обезщети подобрителя възниква от момента на извършване на строителните работи.
Трайна е и съдебната практика, според която разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори, че съгласно чл.121,ал.1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните. Разширително тълкуване на чл.121 ЗЗД е недопустимо, поради изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете. Въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи с тази съдебна практика. С оглед и на това не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи и трети въпроси от изложението.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и по втория правен въпрос от изложението. Както вече се отбеляза текстът на чл.59 ЗЗД, в приложното поле на който е поставения въпрос е ясен и пълен и не следва да се тълкува. По приложението му е установена трайна съдебна практика. Според същата задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени и не следват имота в ръцете на последващия собственик, който придобие същия имот след това. С подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им и това лице, а не неговите частни правоприемници дължи заплащане на подобренията. В същата насока са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите П. Т. П. и С. К. К.-П..
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба [фирма], правоприемник на [фирма] не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 175/20.10.2015 г. по в.гр.дело № 362/2015 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба вх. № 8273/19.11.2015 г., подадена от ищците П. Т. П. и С. К. К.-П., чрез адв. Д. А., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: