Р Е Ш Е Н И Е
№ 814
гр. София, 05.11.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4706/2008 година.
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД «ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО» гр. Пловдив срещу решение №536 от 07.04.2008г по гр.дело № 1905/2007г. на Пловдивски окръжен съд , с което е оставено в сила решение №40 от 08.05.2007г по гр.д. 105/2007г на Пловдивски районен съд . На основание чл.261 ал.2 от ЗМВР(отм) е претендирано присъждане на неизплатена разлика от обезщетение при повторно освобождаване от служба , като в една част , за която искът е отхвърлен над размера на присъдените 1799,16 лева, решението на Пловдивски районен съд е влязло в сила.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно , във връзка с формирането на решаващия извод при каква база следва да се отчете приспадане на полученото при предходно освобождаване обезщетение.
Ответникът в касационното производство Б. Н. П. не е заявил становище .
С определение №108 от 03.11.2008г състав на V г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК, предвид противоречиво решаване на въпроса как да се приспада вече полученото обезщетение в хипотеза по чл. 261 ал.2 от ЗМВР(отм) – като номинална стойност спрямо базата към момента на повторното прекратяване или като брой възнаграждания според прослужените години , вече изплатени при предходното освобождаване от служба .
Жалбата по същество е основателна
По иск с правно основание чл. 261 от ЗМВР (отм) и хипотеза, за която е приложима втората алинея, при вече изплатено обезщетение за дванадесет прослужени години и дължимо обезщетение за още шест при настоящето освобождаване от служба, въззивният съд е приел предходното обезщетение да се приспада като номинална стойност при второто освобождаване, изчислено на база всички прослужени години , по аргумент от чл. 262 ал.3 от ЗМВР (отм) – норма ,определяща като база на обезщетението брутното трудово възнаграждение при освобождаване в този случай . Отхвърлен е довод на касатора ,че е погасил изцяло задълженията си, като е приспаднал съответен на прослужените години брой възнаграждения, .
Решението е неправилно . При повторно освобождаване от длъжност на служителя се дължи обезщетение в размер на остатъка , според броя прослужени години след повторното постъпване в системата и това именно вземане се определя съобразно базата по чл. 262 ал.3 от ЗМВР (отм), като от дължимото обезщетение по чл. 261 ал.1 от ЗМВР(отм) се приспада обезщетението , получено при предишното уволнение . Законът съобразява последиците от едно вече приключило правоотношение , без да ги преурежда . Ето защо при последващо освобождаване се приспадат съответния брой платени брутни заплати , а не сумите по тези заплати, т.к с получаването им правото да се претендира обезщетение за тях е вече погасено . Противното води до индексиране на вече изплатено обезщетение посредством преизчисляването му на друга база ,което няма опора в действащия нормативен ред.
Предвид горното,основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по въпроса за размера на платеното и дължимото при последващо освобождаване от служба. Пред въззивния съд предмет на разглеждане е било осъдителното решение по иска в частта за сумата от 1799,16 лева , претендирана и безспорно установена като номиналната разлика , на база приспадане на вече изплатеното обезщетение за 12 прослужени години в паричнен еквивалент, спрямо условното преизчисляване на цялото обезщетение, общо 18 прослужени години,на база брутното възнаграждение към момента на повторното освобождаване. Този иск неправилно е уважен,тъй като обезщетението за остатъка прослужени години след последващо назначение е изплатен изцяло от ОД”П” гр. П.,след съобразно със закона приспадане на вече платеното при предходно освобождаване. Обжалваното въззивно решение следва да бъде изцяло отменено ,като в частта за разликата от 1799,16 лева искът на Б. Н. П. следва да се отхвърли като неоснователен .
Ответникът претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство , което е основателно предвид чл. 78 ал.8 от ГПК за сумата 100 лева .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение №536 от 07.04.2008г по гр.дело № 1905/2007г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява :
Отхвърля иска, предявен от Б. Н. П. от гр. С. срещу О. Д. «ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО» гр. П. за сумата 1799,16 лева , представляваща неизплатена част от дължимо обезщетение при освобождаване от служба
Осъжда Б. Н. П. от гр. С.,ул. Шувальов №48, да заплати на ОД «ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО» гр. П. сумата 100 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: