О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 13.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2864/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№22346/24.02.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение от 14.01.2014 г. по гр.д.№334/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.10.2009 г. по гр.д.№20496/2009 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 52 състав, с което са отхвърлени предявения от [фирма] – С. против Д. В. Г. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.203, ал.2 КТ, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД в размер на 12000 лева – главница, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 2453,17 лева, като неоснователни.
Въззивната инстанция е приела, че за уважаване на иска по чл.203, ал.2 КТ, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички визирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК предпоставки за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответницата. Прието е също така, че за ищеца е настъпила имуществена вреда в размер на 12000 лева, доколкото не се спори между страните, че сумите, които са били заявени за теглене по платежните нареждания, не са били получени от “наредителите” Р. М. и С. Д.. Съдът е стигнал до извод, че наличието на тези предпоставки обаче не е достатъчно за ангажиране на пълната имуществена отговорност на служителката, тъй като съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ тази отговорност може да бъде ангажирана, само ако вредата е причинена умишлено или в резултат на престъпление, като в противен случай, съгласно чл.203, ал.1 КТ служителят носи ограничена имуществена отговорност, която се реализира по друг ред. Софийският градски съд е приел, че липсват каквито и да са доказателства, че понесената от ищеца вреда е причинена именно от ответницата, както и че това е станало от нейна страна умишлено или в резултат на престъпление. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат два материалноправни въпроса, а именно: 1. При установено от съда нарушение на служебните задължения на служителя на трудов договор, следва ли работодателят да доказва наличие на вина, като се има предвид презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД, че вината се предполага до доказване на противното ?, и 2. Как се разпределя доказателствената тежест в случаите на непозволено увреждане причинено на работодателя от служител по трудов договор ? Въпросите се поставят на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Д. В. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Х., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответницата по касация, намира, че касационната жалба като подадена в законния срок и отговаряща на изискванията на чл.280, ал.1, във връзка с ал.2 ГПК, е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обусловили крайните изводи на Софийския градски съд. Действително разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД предвижда, че вината за увреждането се предполага до доказване на противното, но останалите елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД следва да се докажат от ищеца. Решаващите изводи на въззивната инстанция са за липсата доказателства, че понесената от ищеца вреда е причинена именно само и единствено от ответницата. Не е доказана от ищеца чрез пълно и главно доказване с всички доказателствени средства увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях, така, че от анализа на доказателствата да може да се изведе еднозначен извод за наличието им.
Поради това обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На ответницата по касация обаче не следва да се присъждат претендираните разноски за касационното производство, тъй като с писмените отговор не се представят доказателства за тяхното извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.01.2014 г. по гр.д.№334/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав, по касационна жалба, вх.№22346/24.02.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по касация Д. В. Г. от [населено място] за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: