3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр.София, 17.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 2014 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Бургаската окръжна прокуратура срещу решение № V 164 от 30.12.2013 г. , постановено по в. гр. д. № 2211 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 17.09.2013 г. по гр. д. № 377 по описа за 2013 г. на Несебърския районен съд, граждански състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от З. на А. С. А. 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от поддържане на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.3 от НК през периода от 5.08.1998 г. до 12.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното и изплащане.
К. Бургаска окръжна прокуратура твърди, че решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени имуществени вреди. К. счита, че решението не съответства на т.3 и т.11 ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК, на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.19 на ТР № 1 от 4.01.2005 г., тъй като съдът е нарушил принципа за справедливост, присъждайки обезщетение и за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ответникът по жалбата А. С. А. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът А. С. А. е бил наемател на ресторант „Кубански казаци”/Руска тройка/ в Слънчев бряг. През 1997 г. обектът е бил реституиран, първоначално той сключил наемен договор със собствениците, но през 1998 г. бил принуден да прекрати ползването на ресторанта. По жалби на собствениците Прокуратурата образувала срещу него на 5.08.1998 г. наказателно производство за присвояване на техни движими вещи, а след това за присвояване движими вещи на [фирма]. Първоначално му е била наложена като мярка за неотклонение парична гаранция, но от 11.5.2000 г. ищецът е бил задържан под домашен арест, продължил до 31.10.2002 г. Наказателното производство е приключило с решение № 240 от 12.01.2009 г. на Бургаския окръжен съд, като той е бил осъден само за повреждането на чужда недвижима вещ/ ресторанта/, а по останалите обвинения е бил оправдан. Затова ищецът е завел срещу Прокуратурата иск за заплащане на обезщетение за причинените му от неоснователните обвинения и неоправдано дългото наказателно производство неимуществени вреди. От показанията на разпитаните по делото свидетели е било установено, че в резултат от наказателното производство ищецът е заболял от уртикария и депресия. Той престанал да работи, бил неконтактен, неадекватен, нямал логична мисъл. Въз основа на тези показания Несебърският районен съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, предизвикани от необосновано дългия срок на наказателното преследване/повече от десет години/ и на мярката за неотклонение/тридесет месеца/, за които вреди е присъдил обезщетение от 8 000 лв. Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част, извършвайки своя преценка на събраните по делото доказателства. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Спазени са указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата и най-вече тяхната продължителност, са допринесли за причинените на ищеца неимуществени вреди. Съдът е съобразил и изискванията на т.11 на същото тълкувателно решение, тъй като е приел, че обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване, като е взел предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на това деяние, за което ищецът е бил осъден. В. съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора и да потвърди първоинстанционното решение. Ето защо настоящата инстанция приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V 164 от 30.12.2013 г. , постановено по в. гр. д. № 2211 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 17.09.2013 г. по гр. д. № 377 по описа за 2013 г. на Несебърския районен съд, граждански състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от З. на А. С. А. 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от поддържане на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.3 от НК през периода от 5.08.1998 г. до 12.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното и изплащане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: