О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр. София 21.06.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3842 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] срещу решение № 1933/30.11.2012 г. по гр.дело № 17/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение от 15.04.2011 г. по гр.дело № 8909/2009 г. на Софийски градски съд. С последното е осъден жалбоподателя да заплати на Н. Б. С., чрез законния представител Б. Б. С. сумата 20 000 лв. на основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилия на 11.08.2009 г. инцидент, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2009 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.1 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. абстрактно ли е понятието”справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД или е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/22.12.1968 г. – т. II, 2. кой носи доказателствената тежест за възлагането на работата като съществен елемент от фактическия състав по чл.49 ЗЗД – увреденото лице ли е или лицето посочено като възложител при положение, че това е обстоятелство на което увреденото лице основава исканията си, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 62/01.04.2011 г. по гр.дело № 1680/2009 г. на ВКС IV г.о.
Ответникът по жалбата Н. Б. С. – непълнолетен със съгласието на бащата Б. Б. С. не е изразил становище по жалбата. Не са изразили становище по жалбата и ответниците по жалбата [фирма], Е. А. С. и третото лице помагач [фирма].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
В обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че ищецът Н. Б. С. е доказал наличието от елементите на фактическия състав на чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на дружеството-ответник [фирма] [населено място] – наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, причиняване на вредите от лице – Е. А. С., на което дружеството-жалбоподател е възложило работа, вредите са причинени при извършване на възложената работа и наличие на вина от страна на причинителя на вредите.
Прието е за установено наличието на противоправно поведение на служител на дружеството – Е. А. С., ответник по предявен евентуален иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД, който е оставен без разглеждане и в тази част решението е влязло в сила. Съдът е приел, че противоправното поведение на Е. С. е осъществено при изпълнение на възложена й работа от дружеството-жалбоподател и се изразява в проявена небрежност при боравене с електрическа количка, а именно не се е уверила, че е безопасно преминаването по коридор, в който се намират клиенти на магазина и не ги е предупредила със звуков сигнал или по друг начин, за да се предотврати евентуално тяхно увреждане. Като последица от противоправното поведение на Е. С. е увреден ищеца Н. С.. Полученото увреждане е разкъсно-контузна рана на гърба на лявото ходило с дължина 10 см, разкъсване на сухожилията на мускулите разгъвачи на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на ходилото. Съдът е приел за недоказано наличието на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Изводите са основани на събраните по делото писмени, гласни доказателства, съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел за установена пряка причинна връзка между поведението на ответницата Е. С. и увреждането на ищеца. При тези съображения съдът е направил извода, че искът е доказан по основание.
Относно размера на претендираното обезщетение съдът е взел предвид характера и степента на увреждането, като за преценката е възприето заключение на съдебно-медицинска експертиза. Прието е, че ищецът-малолетен в хода на първоинстанционното разглеждане на делото е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на настъпването на увреждането, по време на лечението и възстановителния период. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид разпоредбите на чл.52 ЗЗД и е съобразил естеството на увреждането, периода на лечение и възстановяване, извършената оперативна интервенция, възрастта на ищеца. С оглед на тези съображения съдът е определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
Въззивният съд е приел за доказано, че ответницата С. е причинила увреждането на ищеца при извършване на възложена й от [фирма] работа, че този факт е бил безспорен между страните по делото. Приет е за основателен и искът по чл.86,ал.1 ЗЗД.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. С ППВС №4/23.12.1968 г. т. II е застъпено становището, че размера на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост и че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Според становището от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и възоснова на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с даденото тълкуване. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в настоящият случай съдът е взел предвид критериите, посочени в ППВС № 4 – характера на увреждането, начина на извършване, причинените страдания в момента на причиняването и в хода на лечението, претърпяната хирургична интервенция, периода на лечение, възрастта на ищеца. Следователно не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, посочен в изложението. С решение № 62/01.04.2011 г. по гр.дело № 1680/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е изразено становището, че съобразно чл.127,ал.1 ГПК/отм./ и чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, от което следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Правният въпрос въззивният съд е разрешил по същият начин. Относно разпределение на доказателствената тежест за възлагане на работата, като елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД съдът не се е отклонил от цитираната практика на ВКС. Прието е за установено възоснова на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил, че възложител на работата е дружеството-жалбоподател, обстоятелство, което не е било спорно между страните по делото.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1933/30.11.2012 г. по гр.дело № 17/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 12470/18.12.2012 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] км., чрез адв.С. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: