4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
С., 23.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №334/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. В. Я. срещу решение №1596 от 20.12.2010г по гр.дело № 2417/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3581 от 04.11.2010г на Варненски районен съд и е отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и се поставят пет въпроса. Първите два да общо формулирани относно съдържанието на заповедта за уволнение , приложението на чл. 193от КТ и изискването на мотивираност по чл. 195 от КТ. Цитирана е практика на окръжни съдилища и казуална практика на ВКС. Третият въпрос е относно съставомерността на основанието по чл. 190 ал.1 т.4 от КТ , правилно ли е да се приеме ,че е налице злоупотреба с доверието на работодателя ,ако вреда за работодателя не е настъпила, в частност имуществото ,по отношение на което последният е приел „ опит за кражба” е било върнато . Цитира се практика на въззивни съдилища , в които основанието е прието или изключвано при действия и субективно отношение , различни от това на касатора . Четвъртият въпрос , също общо формулиран , е правилно ли е приложен чл. 189 от КТ за съразмерността на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание, в случай , че имотна вреда няма , според работодателя се касае за „ опит”. Петият материалноправен въпрос е този за лицето , което има право да налага дисциплинарно наказания и приложението на чл. 192 ал.2 от КТ .Според касатора, въззивният съд е приел заповедта за редовна при неустановеност на лицето ,положило подпис за работодателя ,което разрешение противоречи на цитирана и приложена практика на ВКС (реш.№2092 от 2002 на ІІІ г.о , реш.852 от 1999 на ІІІ г.о на ВКС ) Изтъква се противоречие по поставените въпроси,тъй като по обстоятелството „ опит за кражба” , изтъкнато в заповедта , не са искани обяснения , а посочването му сочи на нейната немотивираност.
Ответникът КЗ [фирма] е заявил отговор , с който оспорва доводите на касатора по същество . Не е заявил претенция за разноски .
Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК , подадена е в срок от легитимирано лице След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея .
По поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи и втори въпрос принципно следва да се изтъкне ,че общата им формулировка не отговаря на съдържателните изисквания за конкретност и няма връзка в фактическтите предпоставки по делото,обусловили решаващите изводи на съда Определението „опит за кражба„ е квалификация ,а не факт, така е приел в решаващите си мотиви и Варненски окръжен съд , като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Обясненията са били поискани и дадени по повод „станалото” , т.е по повод на фактите , а не по повод на квалификациите , което е обусловило и решаващия извод за спазена процедура по чл. 193 от КТ .В този смисъл е практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК(реш.№688 от 2010 по гр.д. № 114/1009 ІV г.о ,реш. № 392 от 22.06.2010г гр.д № 843/2009 ІV г.о ) и въззивното решение е съобразено с нея . Заповедта е приета за мотивирана не защото съдържа квалификацията „ опит за кражба „ а защото в нея са описани действията на работника по време и място . Това именно е изискването , изведено от константната практика на ВКС ,включително в решение №464 от 2010г по гр.д. № 1310/2009 ІV г.о ,реш.№ 395 от 2010г по д.№1629/2009 ІІІ г.о , реш. № 304 от 2010г по гр.д№ 723/2009 ІV г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК. .Въззивното решение не е в противоречие с тази практика по прилагането на чл. 195 ал.1 от КТ.Следва да се добави , че от приложените решения на въззивни съдилища защитата на касатора извежда не може да извежда доводи за противоречие ,без конкретен правен въпрос .
По третия въпрос от изложението , основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК също не е налице . Фактическите признаци на основанието по чл. 190 т.4 от КТ „злоупотреба с доверие” поначало не се свързват с посочване и доказване на причинени вреди на работодателя ,не е необходимо и да са настъпили такива .В задължителната практика на Върховен касасационен съд по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК (виж реш. № 464 от 25.05.2010г гр.д. № 1310/2009г ІV г.о , реш.№395 от 01.06.2010г гр.д№1629/2009г ІІІ г.о,реш.№ 304 от 02.07.2010г по д.№723/2009г ІV г.о и реш. № 3 от 02.02.2011г д.№1000/2010г ІV г.о. и др. ) е ясно указано ,че не дадената от работодателя квалификация, а фактическите признаци на посочените в заповедта нарушения са от решаващо значение . Съдът е отхвърлил иска , като е приел да е извършено конкретно нарушение на трудовата дисциплина , при безпротиворечиво установени действия , несъвместими с Правилника за вътрешния ред и задълженията на работника .Решението е в съответствие с цитираната по- горе практика .Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и по четвъртия поставен въпрос. При случай на неуспешен,париран опит за отнемане на продукция, наличието на материална вреда за работодателя не е от решаващо значение за тежестта на нарушението , а от тук и за тежестта на наказанието . Нарушенията са преценени от решаващия съд като сериозни и обуславящи най- тежкото наказание , изложени са подробни мотиви в този смисъл, с което е спазено изискването за преценка. Тази преценка е различна при различните случаи , поради което съдът не приема довод за противоречиво разрешаван правен въпрос .Формулираната като въпрос теза в изложението , че щом се касае за опит ,то нарушението не е тежко е дисциплинарно уволнение не следва да се налага , е несъстоятелна , не се подкрепя от цитираните и приложени решения от казуалната практика на ІІІ г.о на ВКС. Петият от поставените въпроси няма отношение към решаващите изводи на съда. Заповедта е приета за изходяща от работодателя ,подписана от лице ,представляващо работодателя в правомощието да упражни дисциплинарна власт , тъй като с иска не е бил въведен като спорен факта на тази надлежност , т.е решаващото съображение на съда е от процесуално- правно естество . Материалнопрваният въпрос кое лице има право да налага наказанието,така поставен в изложението , би се оказал от значение за изхода на делото ако се установи ,че автор на заповедта не е представител на работодателя. Въпросът се е оказал извън спорния предмет ,извън предмета на доказване . За да бъде същия относим по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК ,следва да е бил включен в предмета на делото и решаващо произнесен от въззивния съд,което условие липсва .
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1596 от 20.12.2010г по гр.дело № 2417/2010г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .