О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 25.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2618/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10627/07.6.2018 г., подадена от Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура – София, представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България против въззивно решение №1272/22.5.2018 г. по гр.д.№6181/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 7-ми състав, с което е потвърдено решение №5176/12.7.2017 г. по гр.д.№8841/2016 г. по описа на Софийския градски съд, І г.о., 19-ти състав, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. В. Я. сумата 10000 лева – неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство но НОХД №2616/2013 г. по описа на СРС, НО,, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2014 г. до окончателното й изплащане.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „Основният спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението на В. В. Я. за неимуществени вреди по предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата, съда, при задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени. При преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта. При преценяването му съдът отчита, че тежестта на повдигнатото обвинение е било за тежко умишлено престъпление съгл. чл.93, т.7 НК-грабеж. Била е наложена мярка за неотклонение-72 часа, като разпоредбата на ЗОДОВ включва в състава си и този вид задържане. Продължителността на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража” за периода 22.06.2012г до 7.03.2013г. е осем месеца и половина. Производството е продължило 2 години и 4 месеца с процесуално-следствените действия, когато е оправдан с влязла в сила присъда. През този период се установи от ангажираните по делото гласни доказателства, че В. В. Я. е търпял вреди-стрес, страх, социално отчуждение, влошаване на здравословното му състояние. От заключението по СМЕ се установява, че има причинна връзка между заболяването на ищеца-улцерозен колит, /със симптоми – болки след хранене, подуване на корема, слузно-кървави изпражнения,/ последвано от симптоми на гастро-интестиналния тракт и престоя на Я. в ареста, довело до промяна в хранителния режим и психоемоционален стрес. Възражението, че тъй като заболяването е възникнало при престой в ареста, то не следва да се ангажира отговорността на ответника, тъй като за местата за изтърпяване на арест и мерки за отклонения отговаря Министерство на правосъдието е неоснователно, тъй като исканията за налагане на тези мерки са инициирани от прокуратурата. Следва да се съобрази, че вещото лице е посочило, че към момента на прегледа-5.05.2017г. липсват симптоми поради настъпилото пълно стабилизиране на чревната болест, без болки, без остатъчни явления и пациентът е клинично здрав. Наличието на предходно осъждане на ищеца от 22.11.2016г по НОХД №23366/2011г на СРС на „лишаване от свобода”, за срок от 5 месеца, отложено за срок от 3 години, за извършено престъпление от общ характер по чл.128, ал.2, пр.9 във вр. с ал.1 НК, не може да доведе до извод, че от него са възникнали претърпените неимуществени вреди, а напротив, наличието на условно осъждане, и повдигнатото ново обвинение са създали реално притеснение у ищеца, че ще се стигне до реално изтърпяване на наложеното му предходно наказание. При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че следва да се определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.“
В изложението на касационния жалбоподател – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. В. Я., посредством процесуалния си представител – адв. Е. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че размера на неимуществените вреди се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1272/22.5.2018 г. по гр.д.№6181/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 7-ми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: